Този празник се нарича „Събор на седемдесетте апостоли“
„Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град“
Освен дванадесетте апостоли, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет други. Св. евангелист Лука разказва така: „след това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място“ (Лук. 10:1-16). Дванадесет били при Него, като свидетели на Неговия живот, а седемдесет приготвяли човеците към приемането на Христа Спасителя, като проповядвали преди Него в тези градове, които Господ възнамерявал да посети.
Проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, търпение, кротост, дела на християнска любов и вършили чудеса.
Събор на 70-те апостоли означава общо празнуване.
Св. апостол Павел пише от името на всички: „Ние гладуваме и жадуваме, ходим голи и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме, гонение – търпим, хулени – молим се“ (1Кор. 4:11-13).
Ето такъв бил животът на светите апостоли, но осенени от Божията благодат, силата Господня видимо им помагала в техните дела. Изгонени от една страна, те отивали в друга, по който начин самото гонение способствувало да се разпространява Словото Божие. Така християнството бързо се разпространило и закрепвало. И проповедта на апостолите се състояла по израза на ап. Павел „не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила“ (1Кор. 2:4). Те поучавали не само с думи, но и с примера на своя добродетелен живот, на своята кротост и търпение и особено на своята любов към Бога и човеците. Болшинството от светите апостоли умрели от мъченическа смърт, но извършили безсмъртното дело на Христовата проповед.
