Името й е Алис фон Батенберг, години наред е живяла без да бъде показвана в Бъкингамския дворец
Дори да седиш на най-високия трон в света, може да се случи така, че да имаш роднини, които да не ти се иска да виждат всички. Нещо подобно се е случило в семейството на покойната кралица Елизабет и нейния съпруг принц Филип Единбургски. В един немалък отрязък от живота им в Бъкингамснския дворец живее нейната свекърва и негова майка – принцеса Алис Батенбергска.
Тя обаче е далече от светската суматоха и казано направо, е пребивавала в крайно усамотение и дори изолация. На една паметна снимка от 1963 г., когато е коронацията на английската кралица Елизабет Втора сред великолепно облечените гости е и една възрастна дама с дрехи на монахиня. Коя ли е тя, питат се хората. Само най-близките знаят, че това е свекървата, майката на принц Филип, 68-годишната тогава Алис фон Батенберг. Тя носи титлите принцеса на Гърция и на Дания. И ако през 1953-а година някой от публиката все още я познава, оттам нататък тя изчезва от полезрението, макар да е известно, че месеци наред е живяла в Бъкингамския дворец.
Това е една от най-трагичните жени сред знатните кралски родове от последния век и половина.
Глуха и с шизофрения
Тя наистина е такава – Виктория Алис Елизабет Юлия Мария фон Батенберг, родена на 25 февруари 1885 г. в замъка Уиндзор, в присъствието на знаменитата си прабаба кралица Виктория. Името получава от баща си, но по-благороден произход има майка ѝ, чрез която Алис е свързана и с британското кралско семейство, и с руската царска династия Романови. Пределно ясно е, че тя е близка роднина на първия български княз Александър Първи Батенберг. Скоро след раждането на Алис е установено, че тя е глуха. Това обаче не й попречва след години да владее до свършенство, освен английския, още немски, френцски и гръцки. Това става с помощта на педагози, които я научават да чете по устните и да говори, доколкото позволява капацитетът на такива хора. Осемнадесетгодишна тя е омъжена за Андрей – син на гръцкия крал. На сватбата в Дармщат присъства и руският цар Николай Втори, който подарява на новобрачните автомобил – скъп и екзотичен подарък през 1903 година. Именно с него младоженците тръгват на сватбено пътешествие из Германия. Когато през 1918 г. болшевиките избиват цялото семейство Романови, тя е в шок. Войната, междуособиците не позволяват дълго време на семейството да се върне в Гърце.
Емиграция по неволя
През 1920 се връщат в Гърция и се установяват на о. Корфу. Там се ражда синът им Филип (най-малкият от четирите им деца и единствен син), който впоследствие става съпруг на кралица Елизабет Втора. След две години обаче, когато гръцката армия е победена от турската, принц Андрей е арестуван заедно с доста министри и генерали. Всички са осъдени на смърт, като неговият живот е пощаден, но заедно с цялото си семейство е осъден на изгнание. Следва отново принудителна емиграция. Съпрузите се заселват в Париж, но бракът им се разпада. Андрей е предимно в Монте Карло, където открито живее с любовниците си. Алис рухва психически, диагностицирана е с шизофрения. Семейтвото я изпраща принудителна за две години в психиатрия. Така тя къса връзкака не само с мъжа ки, но и с децата си.
Помощничка на бедните
По време на Втората световна война, принцеса Алис живее в Гърция. Занимава се с благотворителност сред бедните, полага грижи за ранените и сираците. Германците не я безпокоят заради германския ѝ произход. Това й дава свободата да оказва помощ на евреи. Дълго време в мазето й живее еврейско семейство. След смъртта й, заради тази й заслуга тя получава от правителството на Израел медал „Праведник на народите на света“, с който удостояват тези, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на войната. Макар и родена лутерантка, в Гърция тя приема православието.
По това време семейството, кога заедно, кога разделено, живее в предградието на Париж Saint Cloud. То ицелява от даренията на роднини в Европа, с които се събират през октомври 1928г., за да отпразнуват Алис и Андрей сребърната си сватба. Алис организира посрещането и приютяването на други бежанци от Гърция, но постепенно започва да се отказва от изискващите огромни усилия алтруистични действия. Детство, прекарано в принудително изучаване на четенето по устни на 4 езика, пет бременности, а сега и бягство в изгнание – всеки би се сринал при такива обстоятелства. Алис започва да чува гласове. Вижда светци от плът и кръв и е убедена, че има плътски, сексуални взаимоотношения с тях, даже и с Буда. В същото време става суеверна и се консултира с масичка за спиритически сеанси, за да комуникира с духове. Точно по това време, 1930 г. на принцеса Алис е поставена диагнозата шизофрения. Нейната зълва, френската принцеса Мари Бонапарт, е много добра приятелка със Зигмунд Фройд, който от своя страна поверява Алис на един от учениците си – Ернст Зимел. Зимел я хоспитализира в своята клиника в Берлин и след консултация с Фройд, решава, че причината за нейното състояние е повишеното либидо. Пациентката е подложена, най-вероятно без съгласието й, на лечение чрез рентгеново лъчение в зоната на яйчниците, за да се ускори процеса на менопауза и така да се успокои. Лечението изобщо не помага. Алис е приета насила в Швейцария, докато съпругът й оставя къщата в парижкото предградие, премества се в Монте Карло, където живее с любовници. По това време всички членове на фамилията на Алис вече са се пръснали из Европа.
Отхвърлена и изоставена
Въпреки че така и не се развеждат, принц Андрей бързо забравя своята бивша глуха съпруга, която толкова много иска да се оженят навремето. Прекарва остатъка от живота си в Монте Карло и Южна Франция, играейки хазартни игри, пиейки и минавайки от любовна авантюра в друга. През 1932-ра Алис е изведена от лудницата в Швейцария и отива да живее в Германия, обикновено в стаи под наем. Не вдига шум около себе си, дискретна е, и огромен противник на нацизма. Вижда Филип 5 години по-късно, но не по хубав повод. Двадесет и шест годишната й дъщеря Сесилия почива в самолетна катастрофа и на погребението Алис се вижда със своя син. Кани го да заживее с нея в Гърция, но по това време тъкмо започва кариерата му в Кралските военноморски сили и той е принуден да я остави. Отива сама в Гърция, като брат Луис й изпраща пари от Лондон, които тя дарява на гладните и помага на евреите да не бъдат депортирани. Междувременно двама от съпрузите на дъщерите й стават безмилостни членове на СС (Шуцщафел). Когато нацистите започват да подозират, че крие еврейското семейство с гръцко гражданство Коен, Алис се възползва от своята глухота, за да се престори, че не разбира въпросите на разследващия и успява.
Животът на вдовицата
През 1944-та принц Андрей умира от сърдечен удар в хотел Metropole в Монте Карло. Алис разбира новината, докато бомбардировките все още бушуват, а тя обикаля улиците, за да раздава храна сред куршумите, свистящи около нея, без да я уцелят по чудо. Никога не губи надежда да се събере отново с Андрей. В края на войната графът и политик Харолд Макмилан успява да я проследи и разказва, че я е намерил да живее в много скромни условия. През 1947г., за да даде годежен пръстен на младата Елизабет, Филип „бездомният принц без кралство“, както съветниците на крал Джордж VI, които били против сватбата, го наричат, получава като подарък от майка си скъпоценните камъни от нейната корона. Всичко останало е продадено и със средствата Алис основава свое религиозно общество и сиропиталище в предградията на Атина. На 20 ноември 1947г. принцеса Алис присъства на сватбата на сина си с бъдещата кралица Елизабет. Двете й дъщери, омъжени за бившите представители на СС, не са сред поканените. Когато през 1967г. държавният преврат в Гърция нажежава ситуацията, Филип моли майка си да избяга, но тъй като тя отказва, той изпраща хора да я качат на самолета насила. Кралицата дава на свекърва си стая, достойна за нейния чин в Бъкингамския дворец, от която, облечена като монахиня, Алис излиза, за да се разхожда из кралския дворец, пушейки цигари.
Алис фон Батенберг умира в Бъкингамския дворец през 1969 година. По нейно желание е погребана в Ерусалим.
