Никълъс Уинтън – спасителят на 699 еврейски деца

За подвига му кралица Елизабет го удостоява с титлата „Сър”

Годината е 1988. В студиото на предаването „Това е животът“ по BBC, водещата Естер Ранцен пита: „Ако тази вечер в нашата публика има някой, който дължи живота си на Никълъс Уинтън, нека стане“.

Никълъс Уинтън с едно от спасените деца

Кротко на един от столовете седи възастен мъж със сини очи.  При въпроса жената до него се изправя и нежно го целува по бузата. Мъжът е озадачен, но не и водещата. „Това е Вера Диамант“, казва журналистката, сочейки едно от имената от списък в овехтял тефтер, който държи в ръцете си. „Тя е с нас тази вечер. И седи точно до господин Уинтън.“ Никълъс се обръща изненадан и вижда жената до себе си, която нежно го е целунала.

Внезапно дамата, която седи от другата страна на Никълъс Уинтън показва документ с думите: „Аз съм още едно от децата, които спасихте.“ Никълъс вече не може да спре сълзите си. „А това е списък на имената  на всички деца, които той е спасил“, разгръща страниците водещата. Очите на Никълъс започват неконтролируемо да се пълнят със сълзи. Водещата подканва публиката: „Ако тази вечер в нашата публика има някой, който дължи живота си на Никълъс Уинтън, нека стане“. Изведнъж всички се  изправят.

Паметникът му на гарата

Всеки един човек в студиото, дължи живота си на Уинтън, който през 1939 година успява да изведе 669 деца от окупираната от нацистите Чехословакия и да ги спаси от сигурна смърт. Оказва се, че старият тефтер в ръцете на водещата Естер Ранцен е негов. До момента той е пазил тайна, която е разкрита неочаквано и, както се казва, случайно.

Никълъс Уинтън  е роден на 19 май 1909 година в Лондон. Родителите му са немски евреи, които се местят във Великобритания две години преди раждането на сина им. След завършване на училище, той заминава първо за Хамбург, а след това в Париж, където работи в различни банкови институции. След като събира опит в чужбина, се връща в Лондон и започва работа на Лондонската стокова борса. Уинтън има изразена гражданска позиция – той започва да става все по-притеснен от надигащата се сила и влияние на нацистите.

Кралица Елизабет Втора го удостои с титлата „Сър“

Малко преди Коледа 1938 година Уинстън планира да посети Швейцария за ски-ваканция. Вместо това обаче, плановете му внезапно се променят и така той се озовава в Прага, при неговия приятел Мартин Блейк, който е сътрудник на Британския комитет за прием на бежанци от Чехословакия.

Блейк се обажда на Уинтън за помощ, за да може колкото се може повече еврейски деца, застрашени от нацистката окупация да бъдат спасени от страната. Хотелската стая на Уинтън става офис, в който започва да кипи дейност.

В страната има закон, който разрешава деца под 17-годишна възраст да напуснат страната и да заминат за Великобритания, ако за тях се плати гаранция от 50 паунда и се даде удостоверение, че имат място, където да останат.

Посрещането на героя

Уинтън урежда документите и започва да изпраща деца от Чехословакия към родината си, но в Нидерландия се оказва препятствие – в страната действа закон, според който границите са затворени за еврейски бежанци, а ако те са заловени – се изпращат директно в Германия.

Благодарение обаче на паричните гаранции и документите за настаняване, нидерландските гранични власти са принудени да пропуснат децата от влаковите композиции до ферибота, който да отведе децата далеч от опасността.

Уинтън изпраща до Великобритания 699 деца, където ги чака майка му, която отговаря за настаняването им. През лятото на 1939 година, са публикувани снимки на децата в „Picture Post“, където с обяви се търсят приемни семейства за изведените деца.

Последната група от над 200 деца, която трябва да замине за Великобритания обаче не успява да бъде спасена. Заминаването им съвпада с нахлуването на Хитлер в Полша и началото на Втората световна война, което окончателно затваря границите. Войната успяват да преживеят едва две от децата, които е трябвало да се качат във влака на спасението.

След войната, Уинтън продължава с хуманитарната си дейност, но запазва подвига за себе си.

Жени се, има три деца и по нищо не издава, че някога е спасил толкова много деца от сигурна смърт.

Това обаче се променя, когато съпругата му, Грете, решава да почисти тавана. Там тя намира стар кожен куфар. Когато го отваря, едва ли предполага, че той е събрал в себе си хиляди животи.

Грете намира снимки и имена на децата, адресите на родителите им и решава да даде тази информация на Елизабет Максуел, изследователка на Холокоста и съпруга на медиен магнат.

Така, през февруари 1988 година, Уинтън е поканен като гост на телевизионно шоу на BBC – „Това е животът“. Без изобщо да подозира какво го очаква, той седи в публиката и гледа как водещата, Естер Ранцен изважда стария му бележник, в който е записал имената на децата.

След това предаване, целият свят разбира за тихия подвиг на Уинтън.

Той получава титлата „Сър“ от кралица Елизабет II през 2003 година заради изключителните му заслуги към човечеството.

Сър Никълъс Уинтън си отива от този свят на 106-годишна възраст в съня си на 1 юли 2015 година. Това е датата, на която през 1939 година една от влаковите композиции успява да спаси 241 деца от сигурна смърт в концентрационните лагери.

На гарата в гарата в Прага. Година след кончината му, през 2016 г., на мемориалната служба в памет на неговото дело присъстват 27 от спасените деца заедно със семействата си. В залата са и десетки от наследниците на спасените през 1939 г. деца, които вече не са между живите. Техните деца, внуци и правнуци  са разпръснати в целия свят.  Все още живите от тези 669 спасени деца продължават да се събират поне веднъж годишно.

Документите на едно от спасените деца

На 27 януари светът почита паметта на жертвите на Холокоста. На 9 май е Денят на Европа и Денят на победата – дати, посветени на победата над хитлерофашизма.

Следвай ме – Общество

Total Page Visits: 240 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close