Ноев ковчег за семена до Северния полюс

В хранилището се пазят и образци от България, идеята е да се запази растителността на планетата дори при най-унищожителни катаклизми

Ноев ковчег за семена близо до Северния полюс съхранява семена от всички култивирани растителни видове на планетата дори при най-унищожителни катаклизми. Идеята е да се запази флората на планетата дори при най-унищожителни катаклизми.

Глобалната банка за семена се намира на остров Спицберген, най-големият на норвежкия архипелаг Свалбард и създадена през 2008 година.  В нея мострите се пазят при специални условия, при минус 18 градуса.

Съраняват се 135 хил. видове пшеница, царевица, боб, леща, ечемик и други, които да бъдат използвани при евентуално опустошение или край на света. Огромният „хладилник” има капацитет за 4,5 милиона образци, т.е. около 2 милиарда зърна. Това е предостатъчно, защото всъщност всички известни растителни видове, използвани за храна от човека, са само около 1,5 милиона.

Инсталацията е на 130 мера дълбочина в планина от пясъчен камък. Другата й страна е на височина, която не може да бъде залята от вода, дори ако се разтопи всичкият лед на планетата. През 4 месеца в годината островите са потънали в пълен мрак. Дълбоко замръзналата земна маса и твърдите скали са сигурна гаранция, че – дори без електричество – растителните мостри ще останат замразени.

Идеята за подобно съоръжение датира от 80-те години на миналия век. Реализацията му обаче трябваше да почака влизането в сила на Международния договор за растителни генетични ресурси, който създава международна правна рамка за съхранение и използване на биологичното разнообразие на видовете. Разходите за изграждане на съоръжението за съхранение са в размер на 9,6 милиона щатски долара.

Строителството е изцяло субсидирано от норвежкото правителство като начинание „в служба на човечеството“, а Норвегия всяка година допринася с финансиране за хода на проекта. Управлението му е в ръцете на Global Crop Diversity Trust, или Глобалния тръст за биологично разнообразие на посевите, Скандинавския център за генетичен ресурс и правителството на Норвегия. Изграденото съоръжение е съществен компонент на една рационална и сигурна глобална политика за опазване на растителните култури, жизнено необходими за съществуването не само на човека, но и на много други видове.

Всички съхранявани семена остават собственост на страната или институцията, която ги е изпратила. Не се допуска смяна на собствеността, макар че всички семена трябва да бъдат достъпни след допитване до изпращащата страна. Щом получи разрешение, всяко лице преминава през 4 тежки стоманени врати, всичките с индивидуален кодиран достъп, различен при всяко посещение. Самото помещение, съдържащо семената, се намира в края на 120-метров тунел.

Всички нови образци, които постъпват в хранилището, са представени от по петстотин семена и са дубликати от други световни генни колекции. Те са плътно опаковани в пакети и се намират в специални херметично затворени съдове. Ниските температури и ограниченият достъп на кислород забавят процеса на стареене на семената. Растителните култури щателно се избират на базата на устойчивост към болести и пригодност към климата.

Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) нарича  норвежкото хранилище един от най-иновативните и запомнящи се проекти в историята на човечеството. Това съоръжение не е единствено по рода си. В графство Западен Съсекс (Великобритания) е „хранилището на хилядолетието” (Millennium Seed Bank), където са събрани семената на около десет процента от всички известни растителни видове.

Любопитно е, че първите постъпления на български семена в ледения „Ноев ковчег”  постъпват не от България, а от много други държави, с които сме имали през годините обмен на семена. Те са били изпратени от 15 генетични банки, базирани в Сирия, Германия, Русия, Швейцария, Колумбия, Холандия, Филипините, Швеция и САЩ. B момента там се съхраняват 1877 банки семена от български сортове. За тях е посочено, „че идват от България”. Те обаче не са изнесени директно от нашата страна. Едва през октомври 2014-та, тоест шест години след откриването на съоръжението, България започва вече официално да влага  в Глобалната растителна банка образци.

Следвай ме – Общество

Total Page Visits: 122 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close