От: Вера Бучкова – Данова
В древността жените в Китай не са имали достъп до образование и не им е било позволено да учат и ползват традиционната писменост. Поради тази причина те измислили писмото Нушу. То се предавало от поколение на поколение, от майки на дъщери. Китайките по използвали, за да общуват тайно помежду си. На него са записвали и подвързвали песни, които са предавали на третия ден след брака на дъщерите си, като по този начин изразявали надеждата за щастието на младата жена, напуснала селото, за да се омъжи, и скръбта си от раздялата с нея.
Нушу (Nü Shu) в буквален превод от китайски означава „женско писмо“. Това е сричкова писменост, произлязла от китайската, създадена и използвана само от жени в областта Джянион на китайската провинция Хунан. Тя представлява фонетично писмо като всеки от неговите приблизително 600-700 знаци представляват срички. Това е около половината от знаците, необходими за представянето на всички срички в китайския диалект Тухуа, който се е говорел от тези жени, тъй като тоналните разлики са били често пропускани, което прави тази писменост най-революционното и задълбочено опростяване на китайските йероглифи до сега.
Символите на Нушу са ромбовидни варианти на квадратните китайски йероглифи, адаптирани за местния диалект. Те са много красиви, изписани са с точки, хоризонтални щрихи, дъги и наклонени черти.
Текстът се пише традиционно във вертикални колони от дясно наляво, но в съвременните текстове, може и в хоризонтални редове от ляво на дясно както при съвременния китайски език.
Не е известно кога точно е възникнала тази писменност, предполага се, че е около ХХI век.От 2017 г. Нушу е включен в Уникод стандарта.Това е стандарт в компютърната индустрия за кодиране, представяне и обработка на текст на повечето писмености в света.
В наши дни тази писменност е на път да изчезне, тъй като вече не съществува първоначалната нужда от нея, едни от последните владеещи я са починали през 1990-те години, а последният през 2004 г. Тя не е била насърчавана, напротив това писмо е било подтискано от японците по време на навлизането им в Китай през 1930-1940 година, поради опасения, че може да бъде използвано за тайни съобщения. По същата причина е било подтискана през Китайската културна революция (1966-1976 година). Но след документалния филм на Янг Йекинг за нея правителството на Китай отново започва да я популяризира, в резултат на което са направени големи инвестиции във възраждането на тази писменост за целите на туристическата индурстрия.
Китайският композитор Тан Дун създава симфония, наречена „Нушу – тайните песни на жените“. За тази цел той прекарва пет години в проучвания в провинция Хунан.
Други подобни писмености, ползвани от жени, са възникнали и в Япония (хирагана) и Корея (хангул). Тяхното първоначално предназначение не е било точно комуникация между жени, но в последствие те били разпространени главно сред нежния пол, поради консервативното отношение на образованите мъже към съществуващата тогава по-сложна и ползвана от мъжете писменост.
