От: Наташа Войкина
Изложбата “ Православието в Поморие- минало и настояще”, която бе открита на 17 юли в двора на Историческия музей в града, се радва на голям интерес от български и чужди туристи. Посветена е на богатото християнското наследство на Поморие – на неговите духовни традиции и религиозни деятели.
Тя е опит да се възкреси славната история на древния град, който е бил важен митрополитски център с високообразовани архиереи, участвали активно в духовния и културния живот на Анхиало. Специално внимание е отделено на материалните свиописни фрагменти, кръстове-реликварии, образци на иконографското изкуство от XVIII и XIX век, красива църковна утвар, богослужебни одежди, книги и други артефакти.
В залите на музея- “Археология” и “Етнография”, както и тази с изложбата ”Православието в Поморие – минало и настояще” се допускат по определен брой посетители според въведените противоепидемични мерки, които бяха спазени и при откриването й.
Агатополският епископ Йеротей (Косаков) бе сред гостите на събитието. Владиката, който е докторант с тема от историята на Църквата в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” е наследил интереса към историята и археологията от баща си, който е историк.
Наред със задълженията му на игумен на Поморийския манастир „Свети георги Победоносец”, който в момента се ремонтира частично, всекидневието му преминава в четене и проучване на източници и артефакти.
“Епископ Йеротей благослови сбирката и като участник на всички форуми на музея, с вещина се включи в разговорите на специалистите и гостите на събитието”, разказаха от братството на манастира, като ни предоставиха и словото му при откриване на изложбата,подредена с изключителен професионализъм. Ето какво е каал той:
“Поморие – древният Анхиало, е уникален град, в който може да се проследи историята на църквата от апостолско време до наши дни. Град, в който са проповядвали апостоли и мъченици, който е родил вселенски патриарси и борци за вярата и надарен с много природни забележителности.
Навярно от там е и благословението на земята и лозите, както и лечебната сила на калта. Анхиало е бил и книжовен средновековен център. Затова още от дълбока древност градските стени като магнит привличат поклонници и любопитни хора от целия тогавашен свят. Елини, римляни, траки, готи и скити, киренайци и бедуини, балтийски славяни, ивери и персийци, и разбира се накрая, българи. Всички те оставят по нещо от своята душа и от своята история тук. И ако паметта ни – мимолетна като нощна пеперуда, е забравила това, помнят го реликвите в музея. Тук, заедно с монетите, сечени от тези народи, човек може да види и нубийски лакримарии, и финикийски огърлици. Различни кръстове , църковни съсъди и утвари ни говорят за разнообразието на формите.
Дантелената лекота на фриза, колони от йонийски мрамор, съдове от алабастър, всичко в музея ни говори далеч по-убедително от мен. Но Православната църква не е само древен реликт. Тя е жив организъм, който води свой уникален живот. В различни времена ересите и разколите, тези духовни отрови, подобно на болести и вируси, са смущавали нейния живот. Но чрез догматите и каноните, които са своеобразни ваксини и лекарства, преподавани от Светия дух и верни духовни лекари, организмът е устоял, за да имаме и до днес Светата църква като уникален бисер в нашето изпълнено с динамика настояще. За да можем да черпим от панариона, тази лекарствена съкровищница за нашето маловерие, заблуди и духовни недъзи.
