Отиде си великият Пьотр Мамонов

Зрителите го помнят от главните му роли във филмите „Остров” и „Цар”, по-възрастното поколение не забравя и лентата „Игла”, посветена на Виктор Цой

От: Силвия Николова

Отиде си великият, гениалният, неповторимият музиканат, актьор и своеобразен философ Пьотр Мамонов. Той издъхна на 15 юли 2021 година, в четвъртък. Ден по-късно от емблематичната му фраза „Какво ще правиш в четвъртък, ако умреш в сряда?”, с която по неговият си, неповторим, по мамоновки стил непомняше, че всеки един от нас има вътрешно кредо, заложено от Бога независимо дали го осъзнава или не. Винаги обаче, всеки от нас, е длъжен да се съобразява с него, защото по делата не само ще ни познаят, но и пак по тях ще ни съди нашият Създател, когато вече за нас няма да има нов четвъртък.

В продължение на няколко седмици Пьотр Мамонов е бил в тежко състояние в резултат на COVID-19. Животът му е поддържан с помощта на кислородна вентилация в болница. Геният, който показа православието в неговата автентична светлина във филма „Остров”, неведнъж е бил между живота и  смъртта. Още от дете той се е спасявал, като по чудо, от кризисни ситуация. На 14 април Пьотр Николаевич навърши 70 години, пишеше, пееше и някак си, ненатрапчиво, във всяко свое изказване, интервю и роля припомняше вечно живите християнски ценности.

„Какво ще правиш в четвъртък, ако умреш в сряда?”. С този свой въпрос той връщаше, някак си съвсем естествено и съвсем не морализаторски, всеки един от нас улисан в дългосрочните битиини планове към вечното, към онова, с което човешкият живот не свършва в гроба. Той си отиде, но ни остави този свой въпрос, на който е добре да си отговаряме вечер, защото няма човек на земята, който да не е грешил, както твърди Еклесиаст. Няма и човек, който не може да бъде изкупен от греха чрез изповедта, доброто делото, прошката и всеопрощението към всички. Няма човек, който да остане непомилван от Бога, ако е излял пред Него душата си с пълното съзнание или поне желание повече да не повтаря грешките.

Такъв човек, който излива душата си не само пред Създателя насаме, в молитва, но и пред неговото творение – зрителите, беше Пьотр Мамонов. Той – геният бързаше да материализира решителността да не се греши с реални дела. Така съветваше и другите, но само, ако го попитаха в интервюта или в частни разговори. Нему не бе присъщо да дава акъл хей така, за да се покаже колко е умен, колко е вярващ, колко е православен. В това отношение спазваше джентълменския подход „Не оказвай помощ, ако не са те помолили”, т.е. почакай молбата, въпросът, за да не наскърбиш някой с припряността си, с желанието да се притечеш на помощ пръв, защото първите места в повечето случаи са „привилегия” на тези, които се изживяват като „богатия евреин”, молещ се в синагогата. В същото време обаче, Мамонов и съветваше да не се пропуска моментът да бъде направено добро. Ето какво казваше той по този въпрос: „Ако сега можеш да напарвиш нещо полезно, не отлагай за утре. Може би някой чака телефонното ти обаждане, не се помайвай, звъни. Дори направи милост, ако ще да е да измиеш чиниите. Бабата преведи през улицата. Позвъни на приятелката си, на приятеля си, с който не си се чул от пет години…Добре е да не спорите, да не се карате, да не се обиждате, да не се възгордявате … Нашият Бог е Бог на реда, а не на хаоса. Подреди нещата си в стаята, измети, събери се в себе си. Всичко това е много практично, жизнено. Нима отецът иска да ти е зле? Не, той иска да ти стане добре. …  

… Ценното е, когато те набутват и в кривото, и в косото, но ти, въпреки всичко, вървиш в истината, ето това е ценното! Съществуването на Бога е научен факт. Какво му е на Него за нас? За какво са Му нашите мирски нещица? Не, на Бога е необходим мотив, вашето вътрешно движение към полюса, към света. И затова на нас, хората, е необходимо да преминем през преодоляване. Ако Него го няма, и път няма. Това правило се разпространява и в творчеството.”

Пьотр Мамонов не беше от хората, които си създават кумири от други себеподобни, което неведнъж е заявявал. Той обаче много харесваше, възхищаваше се от двама – от Жан Габен и от Виктор Цой. Харесваше ги, защото бяха неподправени – и в живота, и на сцената, и пред камерата. Те, двамата, бяха себе си. Такъв искаше да е – себе си и Мамонов, и такъв беше от създавенето на „Звуки му” и снимането на филма „Игла” за Цой, до сетния си дъх.

Великият актьор си отиде, след като сърцето му отказа. Малко преди това, в резултат на активен септичен шок в резултат на COVID-19, отказаха и бъбреците му.  Коронавирусът, който докара усложненията, го отнесе  в четвъртък – денят, за който той ни зададе въпроса – изповед пред съвестта на всеки един от нас.

Поклон пред гения, пред великия Пьотр Николаевич Мамонов.

Бог да упокои душата му и да го приеме във вселенията Си!

Следвай ме – Култура

Total Page Visits: 224 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close