От: Стефан Минчев, Бургас
Преди няколко века добре изработените стъклени предмети са били изключително скъпи вещи на лукса. Те са присъствали единствено върху масите на аристокрацията, богатите търговци и висшето духовенство в Средновековна Европа.
Това лято край Бургас беше открита част от най-голямото потънало стъклено съкровище по нашето Черноморие. От години археолозите знаят, че водолази са намирали тук подобни артефакти, но не и точната локация. Техните предположения се насочиха към акваторията на залива Ченгене скеле, близо до нос Чироза. С подкрепата на Община Бургас бяха извършени проучвания както на брега, така и под вода, които завършиха с интересни открития.
Сред находките от морското дъно са десетки части от стъклени съдове с изключително качество. Най-много са чашите за вино. Археолозите не искат да спекулират, но предполагат, че те са произведени през 17 век, вероятно някъде в Италия. Работната хипотеза е, че стъкленото съкровище е пътувало с кораб, който се натъква на подводен риф и потъва близо до нос Чироза. Археолозите са на мнение, че ако проучванията под вода продължат, може да бъде локализиран и самият плавателен съд с още от неговата стока.
Дори с откритото до момента, Регионален исторически музей – Бургас вече има във фонда си повече луксозно стъкло от Националния ни и куп други музеи в Европа.
„Проучени са само 3-4 % от територията в залива Ченгене скеле, интересна на науката. Очакваме още интересни находки. Ще продължим да помагаме на археолозите финансово и логистично. Откритите находки ще експонираме на място в рибарското селище Ченгене скеле, където изграждаме етнографски комплекс, както и в кв. „Крайморие“. Имаме съмнение, че част от интересните находки от залива Ченгене скеле вече са извадени от водолази назад през годините. Затова призовавам хората, които държат такива предмети в домовете си, да ги върнат в музея, за да направим една внушителна експозиция. Заявявам официално, че Община Бургас ще осигури средства за тяхното откупуване“, заяви кметът Димитър Николов.
Освен стъклените предмети, има още няколкостотин находки, които ще попълнят фонда на РИМ – Бургас.
През месец юли завърши първият етап от разкопките на укрепен елинистически обект от II-I в. пр. Хр., разположен на нос Чироза. Укреплението е имало площ от 800 кв. м. и е било защитавано от каменна стена и голям ров с дълбочина 1.3 м. и широчина близо 4 м.
Показател за датирането на обекта е керамичният материал. При 260 обработени керамични фрагмента, 40 % са от тракийска керамика – съдове, работени на ръка, с пластична украса и излъскана повърхност. Останалите фрагменти са от амфори, дъна и стени на местни и вносни купи, червенолакова керамика с релефна украса. Сигурен маркер за датиране на обекта са дръжките, дъната от коски амфори (от остров Кос) и керамичните фрагменти с предполагаем произход от района на древен Пергам.
Откриването на рова и проследяването, макар и в първоначален етап, на каменния зид, дава възможност да се допусне, че на нос Чироза е бил изграден поредният късноелинистически укрепен център, синхронен с вече известните такива при гр. Приморско (м. Фармакида), с. Синеморец, с. Бродилово и с. Извор. Съществува вероятност обаче тесният зид и ровът да са маркирали теменоса на крайморско светилище.
В акваторията на носа проф. Иван Христов локализира античен обект, представен от разнородни материали с широка датировка. Благодарение навременната намеса на кмета Димитър Николов и директора на РИМ-Бургас бе осигурено финансиране за комплексно проучване на обектите както под вода, така и на сушата.
Така от 30 юни до 7 юли в източната и югоизточна акватория на нос Чироза бяха проведени подводни издирвания, финансирани изцяло от Община Бургас. В резултат са открити археологически структури и находки на площ от 2 декара, които са картирани. Същевременно са извършени и геофизични проучвания и батиметрично заснемане на морското дъно, благодарение на подкрепата на Центъра за подводна археология – гр. Созопол.
В проучванията взеха участие водолази от Центъра за подводна археология и Общински водолазен център – гр. Созопол, инж. Кирил Велковски, д-р Богдан Проданов от Институт за океанология във Варна, д-р Милен Николов – РИМ Бургас.
