2.7 C
София
понеделник, ноември 28, 2022
spot_img

Очакваме представители от Европа, САЩ и целия свят на XI-я конгрес на ЮЕМФ

„Първо да се анализират проблемите в българското здравеопазване, едва след това да се предприемат стъпки за разрешаването им”, казва проф. Андрей Кехайов

  • Проф. Кехайов, след две години прекъсване заради пандемията, от 7 до 11 септември ще се проведе XI Международен медицински конгрес на Югоизточно – Европейския Медицински Форум. Кои са основните теми и предизвикателства, които ще бъдат разгледани на него?

Действително, след двегодишно прекъсване заради пандемията Югоизточно – Европейския Медицински Форум възобновява своята международна дейност. Пандемията ни изненада с много предизвикателства във всяка сфера на живота, като едно от основните не само в България, но и по света е как трябва да се прави здравна политика по отношение на инфекциозните заболявания, а и не само на тях. В този контекст ние възстановяваме и дейността си, тъй като ситуацията го изисква. Нещо повече, специалистите от редица специалности на медицината трябва да общуват, да обменят възгледи, да научат нови неща от практиката на своите колеги в тези така трудни последни две години, пред които COVID-19 ни изправи.

Очакваме присъствието на представители от повече от 24 страни, членки на нашата организация. Този огромен интерес, заявен към форума, ни даде основание след обсъждане с борда да поемем домакинството в България. XI-ят Международен медицински конгрес на Югоизточно – Европейския Медицински Форум ще се проведе от 7 до 11 септември в Пловдив и Смолян. Избрахме Пловдив, защото е античен град, беше и Европейска столица на културата, а Смолян заради митичната планина Родопите. Така ще съчетаем научната програма с полезните и красиви природни картини и ресурси на България. Колкото до тематиката, тя е свързана с актуалните въпроси на здравеопазването. Ще бъдат направени анализи в областта на епидемиологията и инфекциозните заболявания по време на пандемията, и какви изводи трябва да бъдат направени с оглед на ситуацията. Ще имаме и теми, свързани с онкологията, кардиологията, травмите, спешната помощ, като ще бъде засегнат и проблемът за нападението на лекари по време на оказване на медицинска помощ. Това са само част от сферите, по които ще бъдат изнесени лекции и се ще дискутира. Колкото до лекторите, те ще бъдат светила от европейско, национално и регионално ниво в здравеопазването. Всичко това в съчетание с науката и организацията на здравеопазването прави форумът уникален. Много малко организации биха си позволили да поставят толкова сериозни теми и то задълбочено. В момента тече интензивна подготовка за провеждането му. Интересът към конгреса е мащабен. Ще присъстват световни лидери, президентът на Световната медицинска асоциация и редица европейски структури. Поканени са депутати от Европейския парламент, очакваме и еврокомисарят Мария Габриел, която потвърди, че ще участва в единия от панелите. Поканени са и други еврокомисари. В момента доуточняваме детайлите. Лектори ще бъдат доказани имена от Европа, дори от САЩ, както и от нашата страна. Целта ни е с нашата работа да сме полезни и в помощ на  лекарите както в страната, така и в чужбина.

  • Неотдавна от печат излязоха две Ваши книги „Пътеводител в понятийните „дебри” на българския здравен мениджмънт и „Системен подход и системен процесен анализ в здравеопазването. Моля да разкажете малко повече за тях.
  • И двете издания са с практическа насоченост. Пътеводител в понятийните „дебри” на българския здравен мениджмънт” е монография, в която автор, освен мен, е и проф. Петър Николаков. Това е книга, която е и за специалисти, но и за хора, които не са управленци, но са близки до темата за българското здравеопазване и неговото мениджиране. За разлика от нея ”Системен подход и системен процесен анализ в здравеопазването” е по-тясно специализирана  и е книга за политиците, за тези, които се занимават с организация на здравеопазването. Ако в следващите 20 години нямаме перспектива за неговото развитие, то каквито и усилията да се правят, те няма да дадат добър резултат. Автори на втората книга сме аз, проф. Петър Николаков и проф. Александрина Воденичарова.  Тя дава яснота на случващото се в здравната система досега, но и очертава нов поглед към перспективите и правните анализи, които трябва да бъдат направени. Може да се говори много, но всеки читател, докоснал се до нея, ще намери полезни неща. Обратната информация и отзиви за този труд са отлични. И няма как да бъде по друг начин – проф. Петър Николаков е безспорен авторитет. Той е човекът, който е писал някои от стратегиите за развитие на българското здравеопазване. С него се допълваме, тъй като аз като председател на Българския лекарски съюз преди години, съм реален участник в изграждането на институцията Български лекарски съюз и добре познавам системата. Колкото до проф. Александрина Воденичарова, тя е авторитет, до който се допитват мнозина.
  • Студентите Ви имат ли интерес към въпросите на мениджмънта, на системния подход и системния анализ в здравеопазването, които Вие познавате така добре?
  • Независимо, че в последните две години пандемията затрудни донякъде обучението, мога да кажа, че имаме невероятно умни, будни и интересуващи се млади хора. Интересното е, че и двете книги се приемат много добре от моите студенти – търсят ги, четат, задават въпроси, което говори, че те имат потенциал за развитие. Интерес към тях има и от страна на младите лекари, което е изключително радостно, както и от хора, които се занимават с организация на здравеопазването. Политиците ни трябва също да четат повече и по-системно.
  • Дефицитът на лекари и медицински сестри в България не е от вчера. Бяха направени някои облекчения по отношение на специализациите, но младите хора продължават да заминават. Какво трябва да се направи, за да бъде решен този въпрос?
  • Проблемът за човешките ресурси е изключително важен. Имаме остър дефицит. Ние сме в криза и за лекари, и за медицински сестри. Не само трябва да се говори, а да се предприемат ясни и практически стъпки в тази посока, а не да сме свидетели само на демагогия на тези или онези. През 2007 г. ние поставихме съществения въпрос за мерките по отношение на редица проблеми, които не бяха решени. Сега, в 2022 г. виждаме една задълбочаваща се криза и изключително тревожната тенденция, че кадрите в здравеопазването в над 60% са на възраст над 55 години. Подчертавам, нужни са ясни, кратки и точни стъпки за задържане на младите лекари и медицинските сестри, защото здравната ни система ще се срине скоро, ако това не бъде направено. Този така належащ за разрешаване проблем ще бъде поставен на обсъждане по време на предстоящия конгрес през месец септември. В момента анализираме тези процеси, данните ще бъдат представени тогава.
  • В последните години възниква въпросът, защо все повече пари се наливат в здравеопазването в България, а като цяло, неудовлетореността от медицинските услуги расте?
  • Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Преди да му се даде отговор, трябва да се анализират проблемите в българското здравеопазване. Когато това бъде направено, анализът сам ще даде отговор, защо неудовлетвореността от медицинските услуги расте при положение, че парите за здравеопазване се увеличават с всяка изминала година. Първо обаче, трябва да се направи обективен и системен анализ. Сега се нуждаем повече от всякога от такъв анализ, но и от предприемане на практически стъпки. Нека първо си направят изводи институциите, които са упълномощени да формират здравната политика, да се види дали нещата са направени правилно. На конгреса, който организираме през месец септември ще направим сравнителен анализ с другите страни така, че да се очертае една по-ясна картина както по този въпрос, така и за достъпа и качеството на здравеопазването.
  • Болничните мениджъри са изправени пред едно голямо предизвикателство – да се справят с нарастващите цени на енергоносителите, лекарствата, консумативите, но и да изпълнят новите разписани заплати в анекса към Националния рамков договор. Каква е прогнозата Ви, ще се справят ли? Ако сега трябва да се направи промяна на чисто в здравеопазването, откъде трябва да се започне?
  • Да се започне с точния и правилен анализ, да се постигне широк консенсус по отношение на неща, които да се въведат за максимално оптимизиране на здравеопазването, както и на реално управление, което не е основано само на политически препоръки. Тази тема следва да бъде предмет на работа на всички не само, които управляват, но и които искат да управляват българското здравеопазване. И да не забравяме, че към момента все още ни липсва обективният анализ.
  • Преживяхме две тежки години на пандемия. Според Вас, научихме ли си уроците и най-вече научиха ли ги управленците в българското здравеопазване?
  • Без съмнение, здравната ни система е по-подготвена за увеличаване на случаите на COVID-19 през предстоящия есенно-зимен сезон. Вече има опит не само у нас, но и в чужбина по отношение на лечението и подходите в управлението на лечебните заведения в условия на коронавирусната инфекция. Това обаче не бива да ни успокоява. Напротив, то следва да ни мотивира да надграждане системата и нещата да се планират отрано.

Визитка:

Проф. Андрей Кехайов, завършва медицина в Пловдивски медицински университет през 1991 г., през 1996 г. пидобива специалност Хирургия в Медицински университет – София.  През 2002 г. Уупешно завършва курс на обучение „Формиране на здравна политика” в CEU Business School, Унгария. През 2005 г. защитава магистратура по здравен мениджмънт.

През 2008 г. защитава докторска дисертация в Медицински Университет – София на тема „Стратегически приоритети за изграждане на капацитета на българското здравеопазване в обединена Европа. От периода 1991 до 2010 г. работи като хирург в болницата в Рудозем. През 1992 г. създава независимо съсловно дружество на рудоземските лекари и е избран за заместник-председател на организацията. В периода 1998 – 2000 г. е председател на Районна лекарска колегия Смолян, а през 2001 г. е избран от районната колегия за втори мандат. През 2000 г. е избран за заместник-председател на Български Лекарски Съюз. От 2000 до 2002 г. е председател на Борда на директорите на болница „Братан Шукеров” – Смолян. На 36-ия редовен събор на БЛС през 2002 е избран за Председател на съсловната организация и остава на този пост до 2009 година. През 2017 г. е избран на академична длъжност доцент в катедра „Здравна политика и мениджмънт” във Факултета по Обществено здраве на МУ София, а през месец април 2022 г. е избран за професор. Участва в преподавателската дейност на студенти и магистри от ФОЗ, специалност: „Обществено здраве и здравен мениджмънт”.

Член на Българското научно дружество по обществено здраве. От 2005 г. е Президент на Югоизточно-европейския Медицински Форум (SEEMF), която длъжност заема и до днес. От 2006 г. е председателна УС на сдружение „Български лекар”, която длъжност заема и доднес. От 2013 г. е председател на УС на „Клъстер на здравните региони”, която длъжност заема и доднес. 2014-2017 г. е член на Управителния съвет на Асоциацията на Бизнес Клъстерите в България. От август 2006 г. е член на Международен консултативен съвет по реформиране на здравната система на Украйна. Проф. Кехайов е индивидуален член на Международно сдружение за приоритети в здравеопазването, Бирмингам(Великобритания), почетен член е на Националното дружество по естетична хирургия и естетична медицина, почетен член е на Македонската, Грузинската и Украинската Медицински Асоциации.

Почетен член е на град Неделино. Проф. Андрей Кехайов е автор е на над 30 научни публикации в наши и чужди списания в областта на Стратегическия мениджмънт на здравеопазването, Здравна политика и мениджмънт, Управление на риска в болничната помощ и други, в това число – 5 монографии. Има над 50 участия в научни форуми/международни конгреси, конференции и симпозиуми.

Проф. Андрей Кехайов е носител на награда на Световната Медицинска Асоциация, на най-високите национални отличия на Грузия, Чехия и Украйна. Той има три награди PAUL Harrison от Rotary International, почетен сертификат за активно подпомагане дейността на асоциацията на студентите по медицина в България и грамота – „Юбилейна старопрестолна грамота за особени заслуги и проявено родолюбие и патриотизъм”.

Related Articles

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close