Петдесетница е денят, в който Иисус Христос основава Църквата на земята чрез изпращането на Светия Дух – Третото Лице на Преветата Троица.
Според Деяния Апостолски, на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели.
Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.
В България след Литургията свещениците дават на вярващите осветени листа от орехово дърво или от балкона на хора ги посипват върху вярващите. Този обичай е свързан със символ на слизането на Светия Дух под формата на огнени езици, каквато форма имат листата на ореховите дървета.
