21.8 C
София
вторник, юни 18, 2024
spot_img

Показват „възкръсналия ръкопис“ на Петър Богдан Бакшев

Трактатът му „За древността на бащината земя и за българските дела“, известен и като първата ни история е изложен в Археологическия музей

Трактатът на Петър Богдан Бакшев му „За древността на бащината земя и за българските дела“, известен у нас и като първата българска история, е  изложен от днес, 22 май, в Археологическия музей в столицата. Той може да бъде видян там до 22 септември. Авторът се подписва на латински още като Petrus Deodatus. Някои научни среди наричат трудът му още „възкръсналият ръкопис“, тъй като до откриването му през 2017 г. в университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева той се смяташе за изгубен. По-късно той беше преведен от главният асистент Цветан Василев.  

Изложбата на ръкописа се посвещава на 155 години Българска академия на науките и 145-та годишнина на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, уточниха организаторите от музея. Те допълниха, че с любезното съдействие на държавните власти в Република Италия, на ръководството на Галерии Естенси и на община Модена, на 10 май тази година, българската държава получи като дарение сертифицирана репродукция на ръкописа „За древността на бащината земя и за българските дела“, написана на латински – „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“.

„В резултат на продължителни преговори и благодарение на усилията на много български учени, политици и общественици, днес имаме щастието за пръв път да покажем на българската общественост трактата на Петър Богдан,“ заяви доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН. „В дните, в които празнуваме нашата азбука, просвета, нашата книжовност, заповядайте да видите оцелялата и достигнала до нас през вековете история на Петър Богдан,“ добави той. Идеята за доставянето на репродукция на труда на видния католически духовник възникна преди малко повече от три години. Пандемията обаче осуети по-ранното й осъществяване.  

Представянето на манускриптума се съпътства от две постерни изложби. Посетителите ще могат да се запознаят с експозицията „За древността на бащината земя и за българските дела“, посветена на историята на ръкописа на Петър Богдан с автор доц. д-р Цветан Василев, доцент към катедра „Класическа филология“ на Софийския университет, преводач на ръкописа. Втората изложба „Католиците в България XVII -XX в.“, с автор доц. д-р Радослав Спасов от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, разказва за огромния принос на католическата общност за запазването на духа на свободолюбие и национално самосъзнание в българските земи и за възстановяването на българската държавност, казват от НАИМ-БАН.

За ръкописа

Историята на България от Петър Богдан с оригинално заглавие „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ (на български: „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“) е завършена около 1667 г. Това е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия свещеник Блазиус Клайнер „История на България“ и труда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.

Текстът

Той остава неизвестен до 1979 г., когато във Ватикана са намерени девет страници препис от историята, съдържащи увод, три глави и част от четвърта. Дотогава за нея се знаело единствено от сведения в писма на Петър Богдан. През 2017 г. в университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева е открит и целият авторов ръкопис на историята. Това става неочаквано за самата нея, докато търси определени неща за конкретен научен проект в дигитализирания каталог на библиотеката. През 2020 г. книга е издадена от Университетско издателство „Неофит Рилски“ като факсимилно издание и от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ с превод на български и коментари от д-р Цветан Василев. Целият текст на съчинението е разпределен в 70 глави.

Кой още пише за България

Последното значимо съчинение с известен исторически характер от Средновековието, посветено на историята на нашите земи, е Анонимна българска хроника от началото на XV век. В нея хронологично се описват събитията от българската и балканската история в периода от 1296 до 1413 г., т.е. практически почти до самия край на българската държавност. Интерес към миналото на България и българите се открива в историографските трудовете на Йохан Леунклавий, Мавро Орбини, Шарл Дюканж, Цезар Бароний, Йосиф Асемани и други автори от XVI и XVII век.

В началото на ХVІІ век, непосредствено след Първото търновско въстание, излиза „Царството на славяните“ на Мавро Орбини.

Related Articles

- Advertisement -spot_img

Latest Articles