Премиерът Борисов поиска и прие оставката на социалния министър Бисер Петков

Преди това от Министерството на труда и социалната политика се оправдаха за реформата за деинституционализация на грижите за деца. Причина стана показаният пред журналисти миналата седмица документален филм на BBC

Премиерът Борисов поиска и прие оставката на социалния министър Бисер Петков в петък след обяд. Кадровото решение на министър-председателя е заради натрупани във времето основания, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.

Борисов смята, че темповете, с които Министерството на труда и социалната политика (МТСП) работи, не отговаря на обществено-политическите очаквания.

Преди това, в петък по обяд, от МТСП излязоха с информация до медиите по повод излъчения филм на BBC за реформата за деинституционализация на грижите за деца (Вижте ТУК). Ето какво се казва дословно в текста.

Във връзка с медийни публикации по доклада на организацията Интернационал за правата на хората с увреждания, по който е направен филм на Би Би Си, Министерството на труда и социалната политика изразява следната позиция:

Изложените в доклада на организацията Интернационал за правата на хората с увреждания факти и обстоятелства са тревожни и ще бъдат проверени от контролните органи на Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето. Въпреки това Министерството на труда и социалната политика не приема от единични случаи да се правят генерализирани изводи и заключения за процеса на деинституционализация на грижите за деца в България. Отхвърляме възприетия в доклада подход въз основа на констатации за нереформирана услуга за пълнолетни лица да се правят изводи за услуги за деца. Описаната картина в доклада в никакъв случай не отговаря на реалната ситуация в България. Категорично отричаме, че „в българските групови домове има нарушение на човешките права“.

Искаме да подчертаем, че обективен анализ на предприетата от правителството през 2010 г. реформа за деинституционализация на децата в Република България може да се направи само, ако се анализират всички предприети законодателни и други мерки, а не да се правят изводи само от един ограничен кръг подбрани услуги. Считаме, че посочените в доклада на Интернационал за правата на хората с увреждания изводи са тенденциозни, не са представителни и целят да омаловажат процеса на деинституционализация в България.

Бихме желали да Ви информираме, че беше извършена проверка във всички центрове за настаняване от семеен тип, в които има настанени деца и младежи от закрития Дом за деца и младежи с умствена изостаналост в с. Могилино. Проверката установи, че всички деца и младежи в центровете са в добро състояние, забелязва се напредък в развитието и социалните умения и добро качество на грижа за тях. Осигурени са и съпътстващи и подкрепящи услуги в общността за консултиране, рехабилитация, терапия и други, както и включване в образование. Техните права не са нарушени. Поради това не можем да приемем проблемите, установени в резидентната услуга за пълнолетни лица, да се прехвърлят към добре работещи услуги за деца.

Деинституционализацията не завършва със закриването на специализираните институции и извеждането на децата от тях. Напротив – тя тогава започва. Най-трудно се променят нагласи и начин на работа, защото и „най-хубавите сгради“ да бъдат построени, ако в тях животът на хората и работата на специалистите не се променят деинституционализацията ще остане само на думи. Категорично твърдим, че животът на децата с увреждания след извеждането им от старите големи институции е по-добър. В момента усилията ни са насочени към подобряване на качеството на грижа, както и подобряване на уменията на специалистите.

Категорично възразяваме срещу твърденията, че фокусът на реформата е върху извеждането на децата от специализирани институции и настаняването им в „малки групови домове“. Напротив, фокусът на реформата е превенция на изоставянето на децата и реинтеграция в семейна среда. Създадохме и услуги за ранна интервенция на уврежданията именно, за да подкрепим родителите да не изоставят децата си с увреждания. Считаме, че преди да се отправят такива тежки и неверни твърдения за предприетата от нас реформа, трябва да се анализират и всички наши законодателни и други мерки, а не да се правят изводи само от един ограничен кръг услуги, каквито са резидентните услуги.

Отричаме и невярното твърдение, че „България сегрегира децата и младежите с увреждания и ги обрича на живот в услуги, които са всъщност по-малки институции“. Тази манипулация напълно се опровергава дори само от факта, че за близо 27 000 деца с трайни увреждания (над 50% увреждане) се получава месечна парична помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. Тази помощ може да се получава само за деца, които живеят в семейна среда и се отглеждат от родители, роднини или близки или приемни семейства. От друга страна, децата до 18 г. с увреждания в резидентна грижа са 618. Младежите в центровете за настаняване от семеен тип са 804. От съпоставаката на тези числа е очевидно, че превес за децата с увреждания има грижата в семейна среда. Подкрепата в семейна среда се допълва и с всички услуги (информиране и консултиране, рехабилитация, дневна грижа, терапия, обучения за придобиване на умения и др.), които са безплатни за децата.

Деинституционализацията на грижите за деца е най-мащабната реформа в социалната сфера предприемана досега в България. За постиженията си в тази сфера страната ни е давана за пример от Европейската комисия и международни организации като Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ. В Закона за социалните услуги, който влиза в сила от 1 януари 2020 г., изрично е записано, че до януари 2035 г. всички домове за пълнолетни лица следва да се закрият. Съгласно закона, за всички пълнолетни лица с увреждания ще има индивидуален план за подкрепа и като първа възможност ще се търси живот в семейна среда, а не в резидентна грижа.

Ще посочим само някои факти, които доказват не само мащабността на реформата и постигнатите до момента резултати, но и че посоката ни е правилна. Това, че успяхме да изведем от специализираните институции над 90% от децата, настанени в тях, както и да закрием 116 специализирани институции (над 80% от съществуващите към 2010 г.), включително и всички домове за деца с увреждания, са само част от постиженията на реформата. Най-важното е, че нейният основен фокус не е осигуряване на резидентна грижа за деца, а превенция на изоставянето и реинтеграция в семейна среда. Най-големият резултат от реформата е именно превесът на грижата в семейна среда за децата. Данните за децата в публична грижа показват, че много по-висок е делът на тези, които се отглеждат в семейства на роднини или близки и в приемни семейства, в сравнение с броя на децата в резидентна грижа. Към 31.10.2019 г. децата, настанени в семейства на роднини или близки, са 4 628; децата, настанени в приемни семейства, са 2 093; а децата/младежите, настанени в услуги за резидентна грижа (центрове за настаняване от семеен тип), са 2 887 (общ брой деца/младежи с и без увреждания). За сравнение около 80 % от децата във формална грижа през 2010 г. са ползвали резидентните услуги.

От изложените факти е видно, че деинституционализацията на грижата за децата в България все още не е приключила, но както и в самото й начало, така и сега, тя се основава изцяло на принципите, заложени в Общите европейски насоки за преход от институционална грижа към услуги, предоставяни в общността.

Следвай ме – Общество

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close