Днес, 28 януари, православната църква почита Св. преподобни Ефрем Сириец. Св. преподобни Исаак Сириец, еп. Ниневийски. Преп. Паладий Пустинник
Св. преп. Ефрем е роден през 306 г. в Едеса, Сирия, в добро и благочестиво семейство. Съвсем млад отишъл в пустинята и станал монах.
В родния си град Ефрем основава училище, като също така преподава своите християнски слова на народа. По-късно е ръкоположен за свещеник от Св. Василий Велики и веднага проговаря на гръцки език, въпреки че не го е учил никога преди това.
Ефрем Сириец е автор на множество християнски съчинения и проповеди. Основната тема в тях са смирението, борбата с греха и покаянието. Той е създател на молитвата „Господи и Владико на моя живот“, която се изпълнява и до ден днешен по време на Великия пост.
Преп. Ефрем води голяма борба с ересите през целия си живот и ни оставя в наследство много от своите догматико-полемически творби, които разкриват същността на християнската вяра. Свещеникът взима участие във Вселенски събор през 325 година.
Ефрем Сириец умира през 373 година и по негово скромно желание е погребан в края на градските гробища, където погребвали странниците. След смъртта му, Православната църква го обявява за светец.
Св. Исаак Сирин (Исаак Сириец)
Св. Исаак Сирин – велик мистик, аскет и богослов от VII век, написал много съчинения на сирийски език, канонизиран както от Православната, така и от Дохалкидонските църкви.
Живял отшелнически и в монашеско общежитие недалеч от Ниневия, известно време бил Ниневийски епископ, но отново се върнал към монашеския живот и до смъртта си се подвизавал, пишел и наставлявал в Скитската (Нитрийската) пустиня на запад от делтата на река Нил.
Плодовит писател, който задълбочено разяснява Свещеното Писание, Божествените тайни, Христовия Съд, духовното ръководство, описва и анализира съзерцанието и молитвата, същността на монашеския живот, състоянието на праведност и греховност, способите за самоусъвършенстване и други въпроси, които са понякога сложни за хората, които не внимават за своята душа.
Преп. Паладий Пустинник
Преподобни Паладий благоугаждал на Бога със затворничество. Като си построил неголяма колиба на една планина и като се затворил в нея, той се подвизавал в непрестанно бдение, молитва и пост. Заради подвизите му Бог го прославил с дар на чудотворство. Веднъж един търговец, който носел със себе си много злато, бил убит, и през нощта убийците му захвърлили тялото му пред вратата на колибата на преподобния. Когато се съмнало и престъплението било разкрито, всички започнали да обвиняват преподобния в убийството на търговеца.
Притискан от народната тълпа, светецът се помолил и с молитвата си възкресил мъртвия. Като се изправил, последният назовал имената на убийците си и доказал непричастността на светеца към убийството. И много други чудеса извършил преподобният. Преуспявайки в добродетелите, преподобният Паладий с мир отишъл при Бога, като оставил на Църквата Божия душеполезни съчинения.
