Пътят на равноапостолните Константин и Елена до вярата

Император Константин I и неговата майка императрица Елена са канонизирани от Църквата като равноапостолни. Независимо, че заслугите им за християнството са неоспорими, пътят им към вярата не е бил нито гладък, нито лек.

Впрочем, терминът равноапастолен се отнася не само за заслужили с деянията си светостта, но и със значими дела, като тези на Христовите апостоли. В случая равноапостолността на император Константин I се изразява в действията му за възтържествуване на християнството, а на императрица Елена – походът на Изток, където открива останките от Кръста Господен, на който е бил разпънат Иисус Христос.

Константин става император след смъртта на баща си в 306 година. Към момента на този акт той все още е езичник. Християнството приема в 337 г. преди смъртта си, но много преди това е проявявал не само търпимост към Църквата, но е и съдействал в решаването на проблемите й. По време на неговото управление се е провел Първият Вселенски събор (325 г.), на който са приети основните моменти от Символа на вярата. Предполага се, че той е бил оглашен години наред преди приемане на Светото Кръщение. В първите векове в Църквата тази практика не е била изключение.

Данните за императрица Елена са оскъдни. Съществуват исторически свеения, че тя не е била от знатен произход, работила е в крайпътен хан до момента, в който е забелязана от  Констанций и е станата негова жена. Впоследствие той бил провъзгласен за император. Независимо, че двамата нямат брак (историческите източници сочат, че тя е била наложница), синът им Константин придобил бащиния трон. Тя също, подобно на него, приела Свето Кръщение в преклонна възраст.

Паметта на светите равноапостолни Константин и Елена е постоянен празник, всякога е на 21 май.

На този ден в Югоизточна България са се разигравали нестинарски танци върху огън, в които танцьорките са изпадали в религиозен екстаз, носейки техни икони. Тази практика обаче няма нищо общо с Църквата. Тя е типично езически обред. Нестинарките в миналото са изпадали в латергично състояние  месец по-рано, изселдователи дори твърдят, че понижавали телесната си температура. Според редица етнографи нестинарските танци са остатък от древния култ на траките  към бога – слънце. Към момента нестинарството не е запазено. В туристически обекти се практикува ходене върху жарава, но то е е в резултат на придобита техника.

Следвай ме – Вяра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close