Родолюбци възстановяват килийното училище във Врачанското село Бутан

Възрожденците по дух са директор на школо и педагог- каменоделец

Жители на голямото и оживено селище имат мечта за музей и експозиция  за местното образование от години, на път е тя да се сбъдне

От:  Наташа Войкина, Враца

Фото: Авторът

Директорът на Основното училище в козлодуйското село Хърлец Стефан Стефанов и живеещият във Враца учител и каменоделец Момчил Христов са се запалили от идеята да възстановят килийното училище в селото и да го превърнат в музей на образователното дело и  местна история.

Неделното училище отвън

И двамата  педагози са родом от Бутан, в което сега има основно училище и Професионална гимназия. В миналото освен хуманитарна  гимназия в него дълги години е функционирал и  авторитетен Икономически техникум с четиригодишен курс на обучение. Посетихме на място това уникално начинание, което нито някоя институция, нито местна власт са инициирали. Тя се осъществява отминаващата тежка за всички година, в която епидемията и икономическото свиване и обедняване вървяха ръка за ръка, а културата, духовността и изкуството се адаптираха да съществуват на всички нива напук на кризата, хаоса и липсата на силна финансова подкрепа.

Стефан Стефанов

Стефан  Стефанов е бил  дългогодишен  член на Врачанския епархийски съвет, църковен настоятел, учител по български език, любител, инициатор и автор на етнографски и исторически сбирки и в школото в Бутан, в което допреди близо година е преподавал, и в това, което от миналата есен оглавява.

Ето какво сподели за „Следвай ме” той, след като преодоля своята скромност и присъщото му  нежелание  да се хвали с добрите си дела:

“Преди месец, разговаряйки с приятел – Момчил Христов, учител и каменоделец, покрай другите приказки, се заговорихме и за Бутан, за неговото бъдеще.

Чичо Христо

Известно е, че бъдеще без минало няма. Човек трябва да си знае корените, историята и от къде идва, за да може да продължи напред. А пък човеците от настоящето трябва да се погрижат и да съхранят миналото, да посеят здраво зърно за бъдещето на селото ни.

Така стигнахме до решение да направим нещо добро. Да остане от нас в полза на бутанчани. Да се погрижим за килийното училище. То се намира на първият етаж на храмовата ни сграда. На вторият е храмът „Свето Възнесение“, осветен преди Освобождението през 1872 година. Той е сърцето на Бутан. Построен е на най-високото и видно място, за да се вижда от далеч и камбаните да се чуват. На първия етаж се е намирало килийното училище. След като преди  близо 20 години бе извършен основен ремонт, реставрация и изписване, бе преосветен от Врачанския митрополит Калиник. Тогава не успяхме, заради липса на пари и време, да  осъществим идеята за реставрация или музейна сбирка в килийното училище. Според нас сега дойде времето да сбъднем мечтата си и започнахме. След 148 години в килийното училище вече  има светлина, капаци на прозорците, сега поръчах дограма със стъклопакет, купих и дървен материал, за да възстановя ограбения дървен таван и дюшеме.

Срещнах се с кмета на Бутан, г-жа Кирилка Асенова, разказах и идеята ни и тя ни подкрепи. Вече работим по нашия проект. Купухме необходимото и направихме нова електрическа инсталация на целият първи етаж, т.е. на килийното училище. Купих дъски, за да възстановим липсващит окачен дървен материал и дървен под. През месец  януари ще монтирараме нова дограма, сега затворихме етажа, като на всеки прозорец поставихме  дървени капаци. Електрическата инсталация направи безвъзмездно  бащата на Момчил, чичо Христо. Той работи упорито и с вещина. Идеята ни е за  храмовия празник Възнесение Господне то да бъде отворено за посещение и осветено от Врачанския митрополит Григорий. В него ще се помещава музейна сбирка, фотографии и други неща, свързани с историята на селото, но най-вече с историята на образователното дело тук. Днес разбрах, че г-жа Кирилка  Асенова е направила чрез община Козлодуй съответните постъпки за откриване на музей в Бутан. До 17.00 часа съм реално на директорското бюро в училището в Хърлец, работя след това тук, както и в почивните дни. Помагам и в магазина за хранителни стоки с гостилница и храна за вкъщи в центъра на селото. Той е собственост на майка ми, но  въпреки ангажиментите не мога да изоставя веднъж започнато дългоочаквано дело”.

Според краеведски сведения до 1860 г. в село Бутан нямало свещеник и  жителите му се обгрижвали  от този на отстоящото на 3 км съседно село Софрониево поп Радул.  В 1860 г. за  енорийски свещеник бил ръкоположен Иван Вълков, преселник от село Камено поле. По този начин селото се отделило в самостоятелна енория. Църква обаче нямало, та всички  треби, с изключение на литургиите, опелата и венчавките, се извършвали в една стая. В неделни и празнични дни отец Иван служел в старинната, късносредновековна  църква на село Софрониево заедно със събрата си Радул и от там донасял сухо причастие за енориашите си. За него те идвали в импровизирания параклис в дома му. Запазени са извори, според които при повече желаещи да получат причастие, от черги се правела шатра-храм на площада до сегашната църква и двамата духовници си разпределяли миряните. Въпреки тези примитивни условия, в които по време на османското иго се извършвали религиозните обреди, според  запазените сведения за периода в отношението с енориашите си  клириците били доста строги  и често пъти ги  понахоквали  за суеверията, възникнали от липса на религиозна просвета.

По всяка вероятност килийното училище е създадено със съдействието на отец Радул, който вече е учителствал в такова в храма “ Свети Никола” в родното Софрониево. След време то се  превърнало в светско школо. Това станало по инициатива на тъста му Стоян Войкин, старейшина на селището и прапрадядо на автора на тези редове.

След десетгодишно служене на поп Иван, през 1860 г. бутанчани се заели да построят църква, която съградили ведно с училището. Тя е била скромно направена, защото нямали средства. Други пък разказват, че при започването на строежа й, селяните не са имали ферман (разрешение, известие) от Цариград (каквото Стоян Старейшината издействал за своето село), та са казвали, че строят училище. Поради това, а може би и поради недостатъчно средства, църковно-училищната сграда била скромна и нямала архитектура на православен храм. Тя представлявала обикновена правоъгълна постройка, с керемиден покрив, върху който нямало дори  кръст, за да не личи, че е църква. Кръст е поставен чак през 1901 година.  Долният етаж бил изграден от камък, а горният от дървен плет, облепен  с кал и варосан. Камбана и камбанария нямало, а настъпването на празници и богослужение се известявало с клепало.

Сградата била окончателно завършена през 1871, а според други източници през 1872-ра и осветена още същата година на празника  Възнесение Господне  от Оряховския архимандрит Алипий и няколко свещеника. Така получила и името си. През 1893 г. по инициатива на Васил Цветков, тогава кмет на селото и на някои благочестиви християни, се събрали доброволни пожертвования и била купена малка камбана от Русия, която поставили на дървена камбанария.

От 1983 до 2002 г. свещеник в селото е бил Николай Недев от с. Крумово, Ямболско. За този човек всеки бутанчанин може да каже само добри думи. Много отговорно  водел всички служби,създал църковен хор от професионални певци – млади и стари:музиканти, учители,самодейци,Бил внимателен и вежлив, отзивчив и състрадателен. Той създал обстановка на спокойствие и на взаимно уважение. Проповедите му се слушали със затаен дъх. След като напуснал селото, връзките с него не секнали. Научили за сполетялото го тежко заболяване, добронамерени и признателни бутанчани се включили в  акция за набиране на средства, с които да подпомогнат неговото лечение. Но за коварнатац болест не се намерил лек и той вече не е между живите.

Отец Николай Недев и църковното настоятелство станали инициатори за първия голям ремонт  и реставрация на храма, започнали през 1998 година.   Проектът е на Владимир Цветков от катедра „Иконопис” на Художествената академия в София. Парите за него са дарение от Стефан  Стефанов, член на църковното настоятелство, който сега се е ангажирал да осъществи свията и на съселяните си идея за възстановяване на светинята.

Спомоществувател за ремонта и реставрацията става и Милчо Ангелов Минков, роден в Бутан, но живеещ в Созопол. Други дарители, Маргарита и Кирил Стоянови, Анжела и Румен Лазарови, Нина и Мирослав Маринови и Дидо Терзийски, купуват четири нови свещника за църквата, тъй като старите са откраднати.  През 2005 г. е построена нова камбанария с три камбани със средства от правителството, и от т. нар. „Малки царски проекти”. Цялостната реставрация е възложена  на автора на проекта, художникът Врадимир Цветков, участвал в реставрацията и на Боянската църква. Преосвещаването на храма е извършено от Врачанския митрополит Калиник.

В него през 2000 г. се открива неделно училище за деца. Учител по религия е Невенка Стефанова, с децата работят още свещеникът – протойерей  Николай и църковните настоятели Мария Димитрова, Венета Дамянова, Василка Кузманова и самият  Стефан Стефанов. Литературата за неделното училище, е подарена от Врачанския митрополит Калиник.

Известният български художник Боян Кирков,чийто баща е родом от Бутан и  който от години живее в Белгия, преди време е  направил дарение на Дома за възрастни хора с умствена изостаналост в селото. Сумата от 4200 лв. е връчена на бившия кмет Людмил Кръстев  в столичната галерия „Сезони”. Именно там е представена изложбата на художника, под наслов „Метаморфози”, от която благотворително са продадени картини. Средствата от продажбата  сa предоставени за оборудване на дневен център за трудотерапия, както и закупуване  на кухненско оборудване. Боян Кирков тогава дарява за храма в Бутан парични средства  и  съвременна интерпретация на класическата  икона на “Възнесение Господне”, която е осветена  на Цветница преди 2 години.

В селото отдавна има музей на името на Христо Ботев, по-известен като Поповото ханче, изградено през 1872 година. В него е спряла за почивка Ботевата чета, след като слязла на Козлодуйския бряг. Фотодокументалната и етнографска експозиция напомня, че 18 души от селото се присъединяват към нея, повярвали в надеждата за свободата. След разгрома на четата се връщат живи в селото само трима.

Родени в Бутан са професор Людмил Гетов, археолог, дългогодишен ръководител на катедра в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Петър Панчевски, български генерал и политик, Цвятко Димчевски – художник, Иван Копчев, български лекар, офицер, генерал-майор и други.

“Надяваме се да бъдем подкрепени в това начинание от родолюбиви бутанчани, които да помогнат с каквото могат за реставрацията и за събирането на исторически ценни фотоси, вещи и други артефакти.Ще имаме възможност да го запазим за бъдните поколения, да дадем пример по родолюбие и да бъдем полезни при поддръжката на храма.”, казаха педагозите.

Следвай ме – Вяра

Total Page Visits: 970 - Today Page Visits: 6

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close