Руският патриарх Кирил изпрати ново писмо на Вселенският Вартоломей I

Проблемът с разделението на Православнана Църква в Украйна продължава. Дни преди Вселенският патриарх Вартоломей Първи да й даде автокефалия, както самият той заяви неотдавна, че предстои да стане съвсем скоро, Руският патриарх Кирил му изпрати писмо – послание.

„Следвай ме“ Ви предоставя пълния текст:

Послание на Предстоятеля на Руската православна църква до Светейшия Патриарх Вартоломей във връзка с антиканоничните действия, предприемани от Вселенската Патриаршия в Украйна

В отговор на писмо на Светейшия Вселенски Патриарх Вартоломей, в което той съобщава за „възстановяване в сан“ на украинските разколници и „отмяна на действието“ на документ с история повече от три столетия за предаването на Киевската митрополия в юрисдикцията на Московската патриаршия, за проведения в Киев „поместен събор“, приемащ в общение неканонични съобщества, а така също и за намерението в близките дни да бъде предоставена „автокефалия“ на това учредено на събранието общество, Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил изпрати послание, в което изразява дълбока болка, недоумение и възмущение във връзка с антиканоничните действия на Вселенската патриаршия.

ДО СВЕТЕШИЯ ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ

Ваше Светейшество!

С дълбока болка, недоумение и възмущение прочетох Вашето писмо, в което Вие ме уведомявате за последните действия на Вселенската Църква: за приемането в нея на неканоничните съобщества в Украйна; за „отмяната действието” на грамотата на Патриарха на Константинопол Дионисий IV, с която Киевската митрополия се предава в юрисдикцията на Московската патриаршия; за проведения в Киев „поместен събор” на неканоничните съобщества, приети от Вас в общение; за избрания от тях „предстоятел на новата автокефална църква в Украйна”; за намерението в близките дни да предоставите на учреденото от Вас общество статус на автокефална Поместна Църква.

Присъединяването на разколниците с Църквата би било голяма радост както за православните в Украйна, така и за целия православен свят, ако то би станало в съответствие с предписанията на каноничното право, в духа на мира и Христовата любов. Но сегашният политизиран процес на принудително обединение е далаче от нормите и духа на светите канони. Той се съпътства от чудовищно натрупване на лъжи, а сега вече и от насилие по отношение на истинската Украинска православна църква. Нима това не е същата тази Църква на милионите украински вярващи, която Вие признавате канонически във всичките години на своето служение чак до неотдавна. Сега се правите, че тя все едно не съществува, а забелязвате само отделни епархии, минали под Вашия омофор.

Вашите съветници Ви уверяваха, че епископатът на Украинската православна църква е поготов да поддържа политическия проект на киевските управници. Уверяваха Ви, че дори значителна част, десетки канонични епископи само чакат Вашата благословия, за да напуснат своята Църква. Аз Ви предупреждавах неведнъж, че Ви въвеждат в заблуда. Сега вече Вие можете да се убедите в това с очите си.

На така наречения „поместен събор”, който Вие събрахте, а всъщност бе оглавен от тройка, състояща се от Вашия представител, самозваният „патриарх” (сега именуващ се „почетен”) и светският глава на украинската държава, присъстваха само двама от 90 епископи на Украинската православна църква. Това, което Вие наричате „поместен събор”, стана събрание на разколници, прикриващо се под името на Светата Вселенска Църква. Какво е това, освен ако не легализация на украинския разкол, който Вие обещахте публично да не допуснете?

В своите решения Вие се позовавате на волята на православния народ на Украйна, който като че моли за вмешателство от страна на Вселенската Църква. Но точно волята на поразителното болшинство на духовенството и вярващте, истински църковни хора в Украйна, подкани епископата на Украинската православна църква да не отговаря на Вашие покани и да се откаже от участие в така неречения „обединителен събор” на украинския разкол.

От двамата споменати от Вас епископи на Украинската православна църква, която Вие въпреки каноните приехте в своята юрисдикция, само един е бил епархиален архиерей. Духовенството и паството от епархията му обаче не приеха неговото действие. След като Синодът на Украинската православна църква забрани правомерно на митрополит Симеон да свещенодейства, всички манастири във Виницка епархия и болшинството енории заедно с техните духовници останаха в подчинение на новия каноничен Виницки и Барски архиепископ Варсануфий. В същото време местните власти оказват натиск върху духовенството в епархията, заплашват свещениците с разправа, но клириците, монашестващите и миряните не искат да са в общение с архиерей, който е предал тях и Църквата.

Споменатият от Вас митрополит Александър, също със забрана за служение от Синода в Киев, е имал под свое управление само един единствен храм. В неговата община възникна конфликт, а по-голямата част от духовенството в храма се отклони от съслужение с отпадналия архиерей.

Принципното решение на архиереите на Украинската православна църква да се откажат от участие в събрания от Вас лъжесъбор се обяснява не с митичния „натиск на Москва”, което в сегашните политически условия би било и невъзможно, а с единството на архипастирите със своите духовенства и вярващи. Такова единство не се страхува нито от грубото вмешателство на властите на Украйна във вътрешноцърковния живот, нито в многократно нарастващия през последните месеци държавен натиск върху Църквата. То не може да бъде разтурено с едно зачеркване.

В своето писмо Вие предприемате опит за преразглеждане смисъла на комплекса документи, подписани в 1686 г. от вашия предшественик Патриарх Дионисий IV и Светия Синод на Вселенската Църква. По отношение на съдържанието на този исторически документ в продължение на стотици години не е имало разногласия между нашите Църкви. Сега Вие заявявате за „отмяна на действието” на Патраршеска и Синодална грамота, тъй като „външните условия са се променили”.

Аз Ви предложих да направите събеседване по този въпрос, като привлечете авторитетни историци, богослови и специалисти по църковно-канонично право. Вие отказахте, като се мотивирахте с недостатъчното време. Мога само да изразя съжаление, че Вашите разрушителни за общоцърковното единство решения зависят толкова силно от „външните”, тоест от политическите условия, за които Вие не се стеснявате да съобщите направо.

Писмото Ви съдържа поредните повторения на спорните утвърждения за уж принадлежащата на Вселенската Църква „изключителна отговорност да предоставя автокефалия” и разглежда апелациите на другите Поместни църкви, съгласно „духовното съдържание” на 9 и 12 правило на Халкидонския Събор. Предприеманата от Вас трактовка обаче никога не е била общоцърковно призната. Против Вашето разбиране за апелационните права на Вселенския престол свидетелства цял ред възражения на византийския канонист Йоан Зонара. Той пише: „Вселенският /Патриарх/ се признава за съдия не въобще над всчики митрополити, но само над подчинените нему. Понеже нито митрополитите на Сирия, нито палестинските, нито финикийските, нито египетските не биват привличани на съд по волята му, защото сирийските подлежат на съдене от Антиохийския Патриарх, палестинските – от Йерусалимския, а египетските се съдят от Александрийския, от които те са ръкоположени и на които са подчинени”. Такава привилегия не се признава и на Вас по отношение на съвременните Поместни православни църкви.

Но, като си присвоявате незаконно това право, в този случай Вие дори не се съобразявате със съществуващите канонични норми, определящи действията на страната, приемала апелацията.

Известно е, че Михаил Денисенко продължи служението си след наложеното му църковно запрещения и отлъчване от Църквата, с което сам се лиши от правото да подава апелация и, съгласно, базовите норми на каноничното право, осъди сам себе си. Вие изразявате своето съгласие с низложеното от Денисенко, макар и към това време да сте получили първата му апелация. В писмото си до Московския и на цяла Русия Патриарх Алексий II от 31 август 1992 г. Вие съобщавате: „Нашата Света Велика Христова Църква, признава изцяло изключителната компетентност на вашата Света Руска Църква по този въпрос, приема синодалното решение по висшеказаното, като не иска да създава никакви трудности на Вашата сестра – Църква”.

Светият Синод на Вселенската Църква не прие под внимание многобройните проблеми на каноничното приемство и моралният облик на „йерарха”, приемайки го в общение. Същевременно, той не взе под внимание и това, което по-рано Вселенската Църква призна като важно решение по въпроса за уреждане на украинския разкол, и за което получи необходимата по този въпрос информация в хода на преговорите на делегациите на нашите Църкви.

За това с каква прибързаност и необмисленост са разглеждани апелациите на украинските разколници, свидетелства и факта, че с решение на Вашия Синод е бил „възстановен” в епископски сан Макарий Малетич. В официалната Патриаршеска грамота Вие го наричате „бивш Лвовски митрополит”, и в качеството си на такъв той присъства на така наречения „обединителен събор”.

Впрочем, Макарий Малетич изпадна в разкол като свещеник на каноничната Църква, и никога не е имал канонично епископско ръкоположение. Неговата „хиротония”, точно както и „хиротониите” на значителна част от „епископата” на така наречената „Украинска автокефална православна църква”, приети в общение от Вселенската Църква, произлизат от неговия предшественик към един лишен от сан архиерей. Същият този архиерей е извършил тези актове заедно със самозванеца Виктор Чекалин – бивш дякон на Руската православна църква, който никога не е имал дори свещеническо ръкоположение.

Приемането на подобни лица в общение с Църквата без да се разгледат посочените обстоятелства подрива каноничната приемственост на хиротонията и води до тежки, деструктивни последствия за цялото световно Православие.

Руската Църква от векове е била дълбоко благодарна на Светата Вселенска Църква за нейния принос в съзиждането на Световното Православие, за нейната роля в просвещаването на езическа Русия, за помощта в развитието на традициите на монашеството и духовното образование. Сега нашите вярващи както в Украйна, така и в другите страни изпитват горчиво разочарование във връзка с това, че историческата Църква – Майка не слуша гласовете им.

Във Вашата резиденция пристигат стотици хиляди подписи на вярващи от Украйна в подкрепа на Украинската православна църква и с молби да не подривате нейното единство. Украинските управляващи се опитват да възпрепятстват доставянето на тези писма, а Вие ги игнорирате. И сега Вие не искате да чуете гласа на Украинската православна църква, която стои на прага на нови тежки изпитания.

Архипастирите и духовенството в Украйна вече са нарочени под различни предлози да бъдат викани за обяснения, шантажират ги, заплашват близките им, правят обиски в храмовете и домовете им, оказват натиск върху семействата и децата им. Преди броени дни влезе в сила закон, чиято цел е да лиши Украинската православна църква от нейното име, да може под претекста на „доброволно преминаване на общините” да се проведе насилствено завзимане на храмовете. Вие така ли виждате обединението на православните в Украйна?

За плановете на Вселенската Църква по легализацията на разкола в Украйна аз разговарях с Вас насаме, и пред малко свидетели. Сега, когато тези планове са реализирани в голяма степен, вероятно, се обръщам към Вас за последен път пред лицето на цялата Православна Църква. Постъпвам така, ръководейки се от заповедта на нашия Господ Иисус Христос: „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме … ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. Ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар” (Мат. 18, 15-17).

Диптихът на Светите Патриарси Вселенски начислява десетки имена на велики богослови, подвижници и учители на благочестието. Светите Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Прокъл, Флавиан Изповедник, Йоан IV Постник, Тарасий, Методий, Фотий и много други със своето служение са прославили Светата Вселенска Църква.

Имало е обаче и такива, които са я позорили. Не вписвайте своето досега уважавано име наравно с такива безславни епископи на Константинопол, като Несторий, иконоборците Атанасий, Йоан VII и Теодот, униатите Йосиф II, Митрофан II и Григорий III Мама. Отстъпете сега от общението си с разколниците, откажете се от участие в политическата авантюра за тяхната легализация. И тогава истинската Православна Църква на Украйна во главе с Блажения митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий ще Ви благослови, а историята ще съхрани за Вас памет чиста в числото на тези светители на Вселенския Престол, които в трудни политически условия са съумели да не уронят достойнството на Църквата и да съхранят нейното единство.

Ако ли пък, Вие постъпите съобразно намеренията, изложени във Вашето писмо, ще загубите завинаги възможността да служите за единството на Светата Божия Църква, ще престанете на бъдете Първи в православния свят, който наброява стотици милиони вярващи. А причинените от Вас страдания на православните украинци ще Ви следват нелицеприятно на Страшния съд пред нашия Господ и ще свидетелстват пред Него против Вас.

Моля се от все сърце това да не случи. Още не е късно да се спрете.

+КИРИЛ, ПАТРИАРХ МОСКОВСКИ И НА ЦЯЛА РУСИЯ

(следва собственоръчен подпис)

Следвай ме – Вяра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close