Започва Светата Четиридесетница, тоест постът преди Възкресението Христово. Спасителни пости!
Свети Йоан Златоуст:
Постът на тялото е храна за душата.Не въздържанието от храна, а въздържанието от прегрешения прави поста.Не е възможно огънят да гори във вода, и покаянието е невъзможно без поста.Постът, за който говоря, е не като този, който правят много човеци, а истинския пост. Не само въздържание от храна, но и от грехове. . . Ти постиш? Покажи ми тогава чрез своите дела поста си. Т.е. какви дела? Ако видиш беден, дай му милостиня. Ако видиш врага си, помири се с него. Ако видиш приятел, който благоденствува, не го кълни. Ако видиш хубава жена, отмини. Не само чрез устата си пости, но и чрез очите и слуха си, с краката и ръцете си, очисти се от алчността и сребролюбието.
Постя с краката, отстъпвайки от блудни и беззаконни пътища. Постя с очите, възпитавайки ги да не подскачат към красиви и съблазнителни гледки, нито да се удивляват от чуждата хубост. Защото гледането е храна за очите. Но ако е беззаконна и натрапчива тя вреди на поста, възпрепятствайки всяко душевно спасение, ако пък е богоугодна и укрепваща духа, украсява го… Не ядеш месо? Не яж разпътство чрез очите си. Пости и със слуха. Постът със слуха е в това, да не приемаш обвинения и клевети против ближния ти. „Празен слух не приемай“ – говори св. Писание. Пости и с устата си от срамни и хулни думи. Каква ни е ползата, ако се въздържаме от ядене на кокошки и риба, а хапем и ядем братята си? Ако обвиняваш, ядеш плътта на ближния си. Не си наранил плътта му със зъбите си, но си наранил душата му чрез клеветата. Наранил си неговото добро име.
Свети Василий Велики:
Истинският пост е отчуждаване от злото.Колкото отнемеш от тялото, толкова сили ще дадеш на душата. Заповедта за поста е тъй древна, както и самият свят. Първата заповед, дадена на човека от Бога, била заповедта за поста (Бит. 2:17). Тъй като не постихме, бяхме изгонени от рая! Затова да постим, за да влезем пак в рая.“Разкъсай оковите на неправдата“. Опрости на ближния оскърбленията. Прости му дълговете…
Ти не ядеш месо, но изяждаш брата си. Ти се въздържаш от вино, но не можеш да се въздържиш да не обиждаш. Очакваш да настъпи вечерно време, за да се назраниш, като изгубиш целия ден по съдилищата.Горко на вас, които сте пияни, ала не от виното. (Ис. 51:21) Раздразнителността е опиване на душата. Тя също така лишава човека от здраво мислене, както виното. И скръбта също е опиване. Тя подтиска разума. Страхът – и той е опиване, когато се предизвиква от такива причини, от които не трябва да поражда…Когато се изгуби надеждата за сьвършенството, тогава е позволено наслаждението.
