Така го нарекъл Господ Иисус Христос, когато го призовал за ученик
Днес, 26 септември, е денят на Свети Йоан Богослов. Църквата почита този Свети апостол и евангелист още на 8 май и на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли).
В България Земенският манастир носи името на този свети апостол. Вижте ВИДЕОТО.
Според Новия завет, Свети Йоан Богослов е един от първите апостоли, призовани от Христос за негови ученици. По-късно самият Иисус често повиква при различни знаменателни събития като Преображение, само трима от своите ученици – Йоан, брат му Яков Заведеев и Петър.
Именно Йоан е ученикът, на когото разпнатият Иисус поверява грижите за своята майка. Йоан е и любимият ученик, който обляга главата си на гърдите на Христос по време на Тайната вечеря Преданието на християнската църква сочи, че Йоан се е грижел за Богородица до самото й Успение. След евангелските събития живее основно в Смирна и Ефес, а в края на живота си е заточен на остров Патмос, където пише знаменитото си „Откровение“. В канона на Новия завет са включени пет книги, чието авторство се приписва на Йоан – Евангелие от Йоан, три послания и Апокалипсис (Откровение).“Апокалипсисът“ е не само най-ранната книга на Йоан, но и първата автентична книга на християнството. Авторството на посланията не е оспорвано от никого, включително и от учените материалисти.
Свети апостол и евангелист Йоан Богослов бил син на Зеведей и Саломия,
дъщеря на Йосиф Обручник. Той бил призован да проповядва Евангелието от рибарските мрежи. Когато Иисус Христос, вървейки покрай Галилейско море, си избирал апостоли между рибарите и вече бил призовал двама братя, Петър и Андрей, видял и други двама братя – Иаков Зеведеев и Йоан Те кърпели мрежите си в лодка с баща си Зеведей и господ ги призовал. Като оставили веднага лодката и баща си, те тръгнали след Иисуса Христа.
При самото си призоваване свети Йоан бил наречен от господ „Син на гърма“, защото богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да изпълни цялата земя.
След Успението на Пресвета Богородица свети Йоан се отправил заедно с ученика си Прохор в Мала Азия, където му се паднал жребий да проповядва Словото Божие.
На четиринадесетия ден от пътуването той стигнал до едно крайбрежно село. Като влезли в селото, те помолили за хляб и вода и като се подкрепили, се отправили към Ефес.
Веднъж в Ефес имало празник на Артемида и целият народ празнувал в бели дрехи, тържествувайки и ликувайки пред Артемидиния храм; а срещу храма стоял идол на тази богиня. И ето, Свети Йоан, като се възкачил на високо място, застанал близо до идола и гръмогласно изобличил слепотата на езичниците, че не знаят кому се покланят и че вместо Бога почитат бяс. А народът се изпълнил с ярост от това и хвърлял камъни срещу апостола, но нито един камък не го улучил; напротив, камъните убивали тези, които ги хвърляли.
Свети Йоан, като издигнал ръце към небето, започнал да се моли – и веднага на земята настанала жега и голям зной и паднали до двеста души от множеството, и умрели, а другите едва дошли на себе си от страх и умолявали свети Йоан за милост, понеже били обхванати от ужас и трепет. А когато апостолът се помолил на Бога, всички мъртви възкръснали и паднали пред Йоан, и, като повярвали в Христа, се кръстили. Пак там, на едно място, наричано Тихи, свети Йоан изцерил един парализиран, който лежал от 12 години. Изцереният прославил Бога.
След това светият апостол извършил и много други знамения и мълвата за чудесата му се разпространила навсякъде.
