Свети Йоан Кронщадски спасява от пиянство, не отказва милостиня на бедните

Духовникът прави плаващи църкви, пътува с тях и проповядва в отдалечени места, където крак на свещеник не е стъпвал

Свети Йоан Кронщадски е популярен свещеник в Русия, живял през XIX и началото на XX век. Свидетелствата на очевидци разказват, че храмовете са се препълвали заради впечатляващите му проповеди. Духовникът е известен още с това, че е бил лично ангажиран да събеседва с бедняци от предградията, отдадени на пиянството и алкохолизма. Известен е още с плаващите църкви, с които е пътувал и проповядвал в отдалечени места на Русия, където не е стъпвал свещенически крак. Оставил е и немалко писмовно наследство. За него се разказва, че не е отказвал милостиня никому. По спомените на съпругата му, случвало се дори да се прибере бос, защото е подарил ботушите си на някой нуждаещ се. Преклонението към него е огромно още приживе. По негово време съществувала сектата на т.нар. йоанити, които считали отец Йоан за въплътен Бог (вижте ТУК).

Йоан Кронщадски е роден на 19 октомври 1829 г. (стар стил) в Сура, Русия. Умира на 20 декември 1908 г. (стар стил), на 79-годишна възраст в Кронщат, Санкт Петербург, където е и погребан. Той е канонизиран от Задграничната руска православна църква през 1964  и от Руската православна църква през 1990 година. Чества се на 5 януари.

В последните дни на поста преди Рождество Христово «Следвай ме» ви предлага труда «За молитвата» от св. Йоан Кронщадски.

I. За същността, значението и силата на молитвата

1. Молитвата е доказателството, че съм разумна личност, че съм богоподобен; залог за моето бъдещо обожествяване и блаженство. Аз съм създаден от нищото, аз съм нищо пред Бога, тъй като нищо свое нямам. Но аз, по Неговата милост, съм личност, имам разум, сърце, свободна воля, и чрез разума и свободата си мога, обръщайки се със сърце към Него, постепенно да разширявам у себе си Неговото безкрайно царство, постепенно все повече и повече да умножавам у себе си Неговите дарове, да черпя от Него като от вечно бликащ неизчерпаем Извор всякакви блага – духовни и телесни, но предимно духовни. Молитвата ми внушава, че аз съм Божи образ, че при смирено и благодарно разположение на моята душа към Бога, чрез свободната си воля, умножавайки безкрайно Божиите духовни дарове, аз мога по този начин безкрайно да се усъвършенствам и безкрайно да увеличавам моето богоподобие, моето небесно блаженство, за което съм предопределен. О! Молитвата е знак за великото достойнство, с което ме е почел Създателят. Но тя ми припомня едновременно и моето нищожество (от нищото съм аз и нищо свое нямам, затова за всичко моля Бога), и моето височайше достойнство (аз съм образ Божи, аз съм обожествен, мога като Авраам, бащата на вярващите, да се наричам Божи приятел, стига само несъмнено да вярвам в съществуването, благостта и всемогъществото на моя Бог и Нему да се уподобявам в този живот с дела на любов и милосърдие).

2. В молитвата има прошение – противно на гордата наша плът, която всичко приписва на себе си; благодарност – противно на безчувствието на нашата плът към безбройните Божии благодеяния; славословие – противно на плътския човек, който търси слава само за себе си.

3. Бог е Истина – и моята молитва трябва да бъде истинска, както и животът ми. Бог е Светлина – и моята молитва трябва да бъде принасяна в светлината на ума и сърцето. Бог е Огън – и молитвата, както и животът ми, трябва да бъдат пламенни. Бог е всесвободен – и моята молитва трябва да бъде свободно изливане на сърцето. Какво богатство на човешкия дух – стига само да помислиш сърдечно за Бога, само да пожелаеш сърдечното съединяване с Бога, и Той веднага е с тебе: и нито стените на къщата, никакви тъмнични ключалки, ни планини, нито пропасти ще попречат на това съединяване. Бог веднага е с тебе; тъй и ангелите, и светиите: заедно с Бога те всички са пред очите ти, в сърцето ти, като най-близките приятели, като твои съмишленици. О! Богатство на човешкия дух!

4. Молитвата е възнасяне на ума и сърцето към Бога, съзерцаване на Бога, дръзновена беседа на творението с Твореца, благоговейно заставане на душата пред Него, като пред Царя и Самия Живот, Който дава живота на всички; забравяне заради Него на всичко наоколо, храна за душата, въздух и светлина, живителната нейна топлина, очистване от греховете, благото иго Христово, лекото Негово бреме. Молитвата – това е постоянно усещане (осъзнаване) на своята немощ или духовна нищета, освещаване на душата, предвкусване на бъдещото блаженство, ангелско блаженство, небесен дъжд – освежителен, напоителен, който оплодородява земята на душата; сила и здравина за душата и тялото, освежаване и очистване на духовния въздух, просветване на лицето, веселие за духа, златната нишка, която свързва творението с Твореца, бодрост и мъжество при всички скърби и изкушения в живота, успех за делата ни, равноангелско достоинство, укрепване на вярата, надеждата и любовта. Молитвата е съобщество с Ангелите и светиите, отвека угодили на Бога. Молитвата е поправяне на живота, майка на сърдечното съкрушение и сълзите; силна подбуда за милосърдни дела; безопасност в живота; унищожаване на смъртния страх; пренебрежение към земните съкровища, желание за небесни блага, очакване на Съдията на света, всеобщото възкресение и живота в бъдещия век; усърдно старание да се спасиш от вечните мъки; непрестанно изпросване на милост (помилване) от Владиката; ходене пред Божия взор; блажено чезнене пред Твореца, Който е всичко създал и всичко изпълва; жива вода за душата; молитвата побира всичките хора в сърцето с любов; спуска небето в душата; побира Пресвета Троица в сърцето, според както е казано: „ще дойдем при него и жилище у него ще направим“. (Иоан.14:23)

5. Молитвата – това е постоянно усещане на своята духовна нищета и немощ; съзерцаване у себе си, у хората и в природата делата на Божията премъдрост, благост и всемогъща сила; молитвата е постоянно благодарствено настроение.

6. Докато се молиш, на всяка цена се старай за това, да чувстваш със сърцето си истината или силата в думите на молитвата, храни се с тях като с нетленна храна, напоявай с тях като с роса сърцето си, сгрявай се като на благодатен огън.

7. В молитвата и във всички дела на живота си избягвай мнителността и съмнението, дяволската мечтателност. Да бъде окото на душата ти чисто, за да е светло цялото тяло на твоята молитва, на твоите дела и на живота ти.

8. Докогато стоим на усърдна молитва, дотогава е и спокойно, и топло, и леко, и светло в душата; защото тогава сме с Бога и в Бога; но щом изоставим молитвата, веднага тръгват изкушенията, всякакви смущения. О, преблажено време на молитвата!

9. Когато се молим, непременно трябва да овладеем сърцето и да го обърнем към Господа. Нужно е то да не бъде хладно, лукаво, невярно, лицемерно. Иначе каква полза от молитвата и от поста ни? Добре ли е да чуем гневния глас на Господа: „тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене“? (Мат. 15:8) И тъй, в църква да не стоим душевно разпуснати, а всеки да гори духом, когато работи на Господа. И хората не ценят много услугите, които им правим хладно, по навик. А Бог иска тъкмо сърцето ни. „Синко, дай си Мен сърцето“ (Притч. 23:26), защото сърцето е най-важното у човека, неговият живот; нещо повече – нашето сърце е самият човек. Затова, който без сърце се моли или служи на Бога, все едно, че въобще не се моли, защото тогава се моли тялото му, което само по себе си, без душата, все едно че е пръст. Помнете, че заставайки на молитва, вие заставате пред Бога, у Когото е разума на всички. Затова вашата молитва трябва да бъде цялата дух, цялата разум.

10. На молитва бъди като детенце, което гугука, сливайки се в един дух с духа на произнасяната молитва. Себе си смятай за нищо, а молитвата приемай като велик Божи дар. От своя плътски разум се откажи напълно и не го слушай, защото „знанието възгордява“ (1 Кор. 8:1), а плътският разум се съмнява, мъдрува, хули. Ако по време на молитвата или извън нея врагът препъне душата ти с някаква хула или мерзост, не унивай, а кажи твърдо в сърцето си: „Да ни очисти тъкмо от тези и от подобните им грехове дойде на земята нашият Господ Иисус Христос, да ни помогне при тези тъкмо, и при подобните им немощи на духа дойде Многомилостивият.“ Като изречеш тези думи с вяра, сърцето ти тозчас ще се успокои: защото Господ ще очисти сърцето ти. Изобщо от какъвто и да било грях или мечтание не бива да униваме, а да се уповаваме на Спасителя! О, неизмеримо Божие благоутробие! О, величествено служение на Богочовека за нас, грешните! Той и досега човеколюбиво ни служи, като ни очиства и спасява. И тъй, да бъде посрамена вражеската сила!

11. Мислите на човека твърде силно влияят върху състоянието и настроението на сърцето и действията му; затова, за да бъде сърцето чисто, добро и спокойно, а настроението на волята добро и благочестиво, трябва да очистваме мислите си с молитва, четене на Свещеното Писание и творенията на светите отци, с размишления за тленността, мимолетността и изчезването на земните удоволствия.

12. Както твоята мисъл ти е близка, както вярата е близка на сърцето ти, тъй близко до теб е Бог, и колкото по-жива и крепка е мисълта ти за Бога, колкото по-живи са вярата, осъзнаването на твоята немощ и нищожество и чувството, че се нуждаеш от Бога, толкова по-близо е Той. Или – както въздухът е близо до тялото, тъй Бог е близо до душата. Защото Бог е, така да се каже, мисленият въздух, чрез който дишат всички Ангели, душите на светиите, и душите на хората, които живеят особено благочестиво. Нито минута не можеш да живееш без Бога и наистина, всяка минута изживяваш чрез Него: защото „чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме“. (Деян. 17:28)

13. Безчувствието на сърцето към истината в думите на молитвата произлиза от сърдечно безверие и от безчувственост към собствената греховност, а това на свой ред произтича от скрито чувство на гордост. Според чувствата си на молитва човек може да познае дали е горд или смирен: колкото по-прочувствена и пламенна е молитвата му – толкова е по-смирен; колкото е по-безчувствена, толкова по-горд е той.

14. Старай се да постигнеш младенческа простота в отношенията с хората и в молитвата към Бога. Простотата е велико благо и достойнство на човека. Бог е съвършено прост, защото е съвършено духовен, съвършено благ. Нека и твоята душа да не се раздвоява на добро и зло.

15. Учете се на молитва, принуждавайте себе си да се молите: отначало ще бъде трудно, а после, колкото повече принуждавате себе си, толкова по-лесно ще става, но отначало винаги ще трябва да се принуждавате.

16. Молитвата е жива вода, с която душата утолява жаждата си. Когато се молиш, представяй си, че пред теб е единствено Бог, Троичен по Лица, и освен Него нищо друго няма. Представи си, че Бог е в света, както душата в тялото – макар да е безкрайно по-висша от него, не се ограничава от него; твоето тяло е малко и цялото е проникнато от малката твоя душа: а пък светът е огромен и Бог е безкрайно велик и по цялото творение Бог изпълва всичко – „везде сый и вся исполняяй“.

17. Спасителят благоволи да се въплъти не само затова – да ни спасява, когато греховете, страстите са ни овладели, когато вече сме оплетени от тях, но и затова – да ни спасява заради молитвата ни и тогава, когато грехът и страстта още само опитват да се промъкнат в нас, когато ни нападат. Не бива да спим, отпуснали малодушно ръце, когато страстите ни нападат, но тъкмо по това време трябва да бъдем на стража, бодърствайки в молитва към Христа, за да не ни допусне Той до греха. Къщата трябва да се спасява от пожара, не когато огънят я обхване отвсякъде, а най-добре, преди още пламъкът да лумне. Така е и с душата. Душата е къщата, страстите – огън. „Нито давайте място на дявола.“ (Ефес. 4:27)

18. Старае се лукавият да пръсне молитвата като купчинка пясък, думите иска да превърне в сухи песъчинки, несвързани, без влага помежду им, т.е. без сърдечна топлота. Молитвата е или „къща на пясък“, или – „къща на камък“. (Мат. 7:24,26) На пясък съграждат тези, които се молят без вяра, разсеяно хладно – такава молитва от самосебе си се разпръсва и не носи полза на молещия се; на камък съграждат онези, които през цялото време на молитвата са вперили очи в Господа и Му се молят като на жив, Който лице в лице говори с тях.

19. Мярката на достойнство на своята молитва можем да измерим с човешка мярка, според качеството на отношенията ни към хората. Как се държим с хората? Понякога студено, без да участва сърцето, по задължение или от приличие им изказваме своите молби, похвали, благодарност, или вършим нещо за тях; а понякога топло, със сърдечно участие, с любов; понякога пък с притворство, а понякога искрено. Също тъй различни сме и с Бога. А не бива така. Трябва винаги от все сърце да изричаме към Бога и славословието, и благодарността, и просбите си; трябва винаги всичко да вършим пред Него от все сърце; винаги от все сърце да Го обичаме и да се надяваме на Него.

20. Възможно ли е да се молим бързо, без да вредим на молитвата си? Възможно е за тези, които са се научили на вътрешна молитва с чисто сърце. При молитвата е потребно сърцето искрено да желае това, за което се моли; да чувства истината на това, което говори. А чистото сърце сякаш по природа умее това. Затуй то може да се моли бързо и в същото време богоугодно, тъй като бързината не вреди на истината (искреността) на молитвата. Но който не е придобил сърдечна молитва, трябва да се моли без да бърза, и да очаква в сърцето си съответен отзвук на всяка дума от молитвата. А това не винаги се дава бързо на човека, непривикнал към молитвено съзерцание. Затова отчетливото произнасяне на думите от молитвата за такива хора трябва да бъде неизменно правило. Чакай, докато всяка дума получи в сърцето съответния отзвук.

21. Както недобрият човек, когато отива с молба при добър, кротък и смирен човек, за да има молбата му добър успех, се старае да заприлича на него, така и християнинът, когато пристъпва с молитва към Господа, към Неговата Пречиста Майка, или към Ангелите и светиите – за да има молитвата му успех, трябва да се оприличи, доколкото може, на Самия Господ, на Неговата Пречиста Майка, на Ангелите или на светиите. Именно в това е тайната на приближаването и скорошното чуване на нашите молитви.

22. Отдайте, молитвеници, на Бога сърцето си, онова любещо, искрено сърце, с което обичате своите деца, родители, благодетелите, приятелите си, с което чувствате сладостта на нелицемерната, чиста любов.

23. Понякога само няколко минути от продължителната молитва са истински угодни Богу и представляват истинска молитва и истинско служене на Бога. Главното в молитвата е близостта на сърцето до Бога, която се разпознава по сладостта на Божието присъствие в душата.

24. Принудената молитва развива лицемерна набожност, прави човека неспособен за каквато и да било работа, изискваща размисъл, вял към всичко, дори към изпълнението на задълженията му. Това трябва да убеди всички, които се молят така, да поправят молитвата си. Трябва да се молим охотно, със сърдечна енергия. Моли се на Бога не от скръб, не поради нужда (принудено) – „Бог люби оногова, който драговолно дава“. (2 Кор. 9:7)

25. Най-големият Божи дар, който ни е нужен повече от всичко, и който най-често получаваме от Бога вследствие на молитвата си, е сърдечният мир, както казва Спасителят: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“. (Мат. 11:28) Радвайте се и смятайте, че сте богати и имате всичко, ако сте получили мира.

26. Когато молите Господа или Пречистата Божия Майка, или Ангелите, или светиите, трябва да имате такава вяра, каквато е имал капернаумският стотник. (Лук. 7:6) Той е вярвал, че както воините слушат и изпълняват думите му, така и неговата молба, още повече чрез всемогъщото слово на всеблагия Господ, ще бъде изпълнена. Ако тварите с ограничената си сила изпълняват това, за което ги е помолил, то Владиката със Своята всемогъща сила няма ли да изпълни молбите на Своите раби, отправени към Него с вяра и надежда! Няма ли да изпълнят и нашите молби, принесени с вяра, надежда и любов, верните, силни в благодатта и ходатайството пред Бога Негови служители – Пречистата Божия Майка, Ангелите и светите човеци? Наистина, и аз като стотника вярвам, че ако се помоля на който и да е светец както трябва и за каквото трябва: „Дай ми това“ – ще ми го даде, – „Ела ми на помощ“ – ще дойде, – „Стори това“ – ще го стори. Ето такава проста и силна вяра трябва да имаме.

27. Външната молитва нерядко се извършва за сметка на вътрешната, а вътрешната – за сметка на външната, т.е. ако се моля с уста или чета, много от думите не стигат до сърцето ми, аз се раздвоявам, лицемеря; с уста изговарям едно, а в сърцето е друго; устата казват истината, но сърдечното настроение не съответства на думите от молитвата. А ако се моля вътрешно, със сърцето, тогава, без да отделям внимание на изговарянето на думите, аз се съсредоточавам върху съдържанието, върху тяхната сила, като постепенно приучвам сърцето към истината и навлизам в онова настроение на духа, в което са написани молитвените думи, и тъй малко по малко привиквам да се моля с дух и истина, по думите на Вечната Истина: „тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина“. (Иоан. 4:24) Когато човек се моли външно, на глас, не винаги може да проследи всички сърдечни движения, които са твърде бързи, тъй като по необходимост е зает с изговора, с външната форма на словото. Така мнозина, които четат небрежно, си изработват съвсем погрешна молитва: те с устата като че ли се молят, по всичко приличат на благочестиви, а сърцето им спи и не знае какво говорят устата. Това става така, защото те бързат и не размишляват със сърцето за онова, което говорят. Трябва да се молим за тях, както и те се молят за нас; трябва да се молим техните слова да достигат до сърцето им и да дишат с неговата топлота. Те се молят за нас с думите на светите хора, а пък ние – за тях.

28. Всички вие, които сте се заловили да работите на Господа с молитва, научете се да бъдете като Него кротки, смирени и истинни по сърце; да няма в душите ви лукавство, лицемерие, не бъдете хладни, постарайте се да имате Неговия Дух, защото ако „някой няма Духа на Христа, той не е Христов“. (Рим. 8:9) Господ търси у нас подобното на Себе си и сродното, към което може да се присади Неговата благодат. Помнете, че нито една дума от молитвата няма да отиде напразно, ако е изречена от сърце: всяка дума чува Господ и всяка дума претегля Той. Понякога ни се струва, че думите ни само напразно блъскат въздуха, разнасят се като глас в пустиня: не е така. Трябва да помним, че при молитвата Господ ни разбира, т.е. разбира нашите думи точно така, както се разбират съвършените молитвеници, защото човекът е образ Божий. Господ откликва на всяко сърдечно желание, изказано, или неизказано с думи.

29. Християнинът, за да живее християнски живот и да не загасва въобще у него духовният живот, се нуждае от домашна и обществена молитва, трябва да посещава с вяра, разбиране и усърдие Богослужението в храма, както трябва да доливаме елей в кандилцето, за да гори то и да не угасва; а тъй като искрена и пламенна е молитвата при въздържание, за да поддържаме у себе си християнски живот, или пламенна вяра, надежда и любов, нужни са въздържание и пост. Нищо не погасява така бързо у нас духа на вярата, както невъздържанието, лакомията и пресищането и разпиления, разпуснат живот. – Аз угасвам, умирам духовно, когато цяла седмица не служа в храма и се разпалвам, оживявам с душа и сърце, когато служа, принуждавайки се не към формална, а към истинска, духовна, искрена и пламенна молитва. С колцина от безплътните врагове тогава ми се налага да се преборя! Колко техни коварства и нападания трябва да преодолявам! – Театърът също погасява вярата и християнския живот, като ни учи на разсеяност, лукавство (или умение да живееш в света), смехотворство; той възпитава ловки синове на този век, но не и синове на светлината. Театърът е противник на християнския живот; той е роден от духа на този свят, а не от Божия Дух. Истинските чеда на Църквата не го посещават.

30. Гледай уверено Бога с очите на сърцето и докато Го съзерцаваш, моли каквото искаш в името на Иисуса Христа – и ще го получиш. Бог в един миг ще стане всичко за тебе, защото Той е просто Същество, над всякакво време и пространство, и в мига на твоята вяра, на твоето сърдечно единение с Него, Той ще извърши за тебе всичко, което е нужно за твоето и на ближния ти спасение, и в това време самият ти ще бъдеш съпричастен с Божеството поради тясното общение с Него: „Аз рекох: вие сте богове.“ (Пс. 81:6) Както между Бога и теб тогава няма да има промеждутък, тъй и между словото ти и самото изпълнение също няма да има промеждутък; ще кажеш и тозчас ще стане, както Бог „рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви“. (Пс. 32:9; 148:5) Това се отнася както за тайнствата, така и за духовната молитва въобще. Впрочем, при тайнствата всичко се извършва заради благодатта на свещенството, в която е облечен свещеникът, заради Самия Върховен Първосвещеник – Христос, Чийто образ свещеникът носи, – затова дори той и недостойно да носи сана си, дори и да има слабости, дори да е мнителен, маловерен или недоверчив, въпреки това Божията тайна се извършва веднага, на мига.

31. Казват: бързо се уморяваме на молитва. Защо? – Защото не си представяте живо пред себе си Господа – сякаш е от дясната ви страна. (Срв. Пс.15:8) Гледайте Го непрекъснато с очите на сърцето, и тогава цяла нощ ще престоите на молитва, без да се уморите. Какво говоря – цяла нощ! Три дни и три нощи ще стоите и няма да се уморите. Припомнете си стълпниците. Много години престоявали те в молитвено настроение на духа върху стълпа, като превъзмогвали плътта си, която също като твоята е била склонна към леност. А ти се отегчаваш от няколко часа обществена молитва, дори и от един час.

II. Молитвата е дихание на Дух Свети

32. Молитвата е духовно дихание; молейки се, ние дишаме чрез Дух Свети: „и се молите чрез Дух Свети“. (Иуд. 1:20) Затова всички църковни молитви са дихание на Светия Дух, духовен въздух и едновременно светлина, духовен огън, духовна храна и духовни одежди.

33. В църковните молитви и песнопения, из цялото тяхно пространство, се движи Духът на Истината. Всичко, което от другаде идва в главата, за да хули и противоречи, е от дявола, бащата на лъжата, клеветникът. Молитвите и песнопенията са дихание на Светия Дух.

34. Вие сте усетили в сърцето си по време на молитва или при четене на Божието слово и други книги със свещено съдържание (а понякога и в светски с добронамерено съдържание, където се разказва някакъв случай например за действието на Божия Промисъл върху хората), или при благочестиви разговори – гласът на „тих вятър“, така че по тялото ви сякаш пробягва еклектричество. Тогава Господ Ви посещава. „Лъх от тих вятър и там е Господ.“ (3 Царств. 19:12)

35. „Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене?“ (Иоан. 14:9-10) Нима не знаеш, че по време на молитва Отец, Син и Дух Свети са в тебе и ти – в Тях?

36. Молитвата е дишането на душата, както въздухът е естественото дишане на тялото. Дишаме чрез Светия Дух. Нито една дума от молитвата не можеш да изречеш от цялото си сърце без Светия Дух. Когато се молиш, ти беседваш уста в уста с Господа, и ако вярата и любовта са отворили устата на сърцето ти, тогава сякаш вдишваш от Него чрез Светия Дух изпросваните духовни блага.

37. Ако застанеш на молитва обременен с много грехове и обхванат от отчаяние, започни да се молиш с упование и пламенен дух, спомни си тогава, че Самият Дух Божи ни подкрепя в нашите немощи, като „ходатайства за нас с неизказани въздишки“. (Рим. 8:26) Когато с вяра си припомниш това действие на Божия Дух в нас, сълзи на умиление ще потекат от очите ти и ще усещаш в сърцето си „мир“, сладост, оправдание и „радост в Светаго Духа“ (Рим. 14:17) и ще викаш с гласа на сърцето си: Авва, Отче!

III. Молитвата е заставане пред Света Троица и небесните жители

38. Когато в молитвата си призоваваш Господа Бога в три Лица, помни, че ти призоваваш безначалния Отец на цялото творение, на Ангелите и човеците, че на теб, призоваващия, се удивяват всички небесни Сили и те гледат с любов, затова че ти с вяра, любов и подобаващо благоговение призоваваш общия, техен и наш Творец, Вседържител и Господ, Когото те безкрайно обичат и пред Когото дълбоко благоговеят. О, какво висше щастие и блаженство, какво величие, какво достойнство е да призоваваш Вечния Отец! Скъпо цени постоянно и неизменно това най-голямо щастие, това блаженство, което ти е предоставила безкрайната благост на твоя Бог, и не дреми по време на молитва. Бог те наблюдава, Ангелите и светите Божии човеци те наблюдават. – 26 февруари, 1864 година. Просълзих се, пишейки тези редове.

39. Когато се молиш сам и духът ти унива, започва да скучае и да се измъчва от самотата, спомни си тогава, а и винаги, че с очи по-светли от слънцето гледа към теб Триипостасният Бог, всичките свети Ангели, твоят Ангел-пазител и светите Божии човеци. Истина е! защото всички те са едно в Бога и където е Бог, там са и те. Където е слънцето, там са и всичките му лъчи. Разбирай какво се говори. Винаги се моли с пламенно сърце, затова никога не преяждай и не се опивай. Помни с Кого разговаряш! Хората твърде често забравят с Кого разговарят в молитвата, кои са свидетелите на тяхната молитва. Те забравят, че разговарят с Бодрия и Всевиждащия, че тяхната беседа с Бога наблюдават всички небесни Сили и светите Божии човеци.

40. Когато се молиш на Владичицата или на някой от светиите, представи си ясно, че си член на Църквата, в която Владичицата е основният камък на сградата, „началница на духовния градеж“ (Акат. на Пресв. Богородица, ик.10), знай, че вътрешно си тясно свързан с всички небесни жители, като камък от това здание, макар и мек, а не твърд. Ако така мислиш за себе си, ще разбереш защо молитвите толкова лесно достигат до светиите: защото всички сме под една Глава – Христос (вж. Ефес. 1:22) и всички сме одушевени от един Дух Божи.

41. В края на утринните и вечерни домашни молитви призовавай светиите: патриарсите, пророците, апостолите, архиереите, мъчениците, изповедниците, преподобните, постници или подвижници, безсребрениците – та като виждаш у тях осъществена всяка добродетел, да им подражаваш и ти във всяка добродетел. От патриарсите научи детската вяра и послушанието към Господа; от пророците и апостолите – ревността за Божията слава и спасението на човешките души; от архиереите – ревностното проповядване на Божието слово и как писанията съдействат за прослава на Божието име, за утвърждаване вярата, надеждата и любовта на християните; от мъчениците и изповедниците – твърдостта във вярата и благочестието пред невярващите и нечестивците; от подвижниците – разпъването на плътта със страстите и похотите, молитвата и богомислието; от безсребрениците – безкористието и безвъзмездната помощ на нуждаещите се.

IV. Словото в молитвата

42. Словото в нашите уста вече е творческо, тъй като образува членоразделни звуци; със словото заедно излиза живият дух на човека, неотделим от мисълта и словото. Виждате ли, словото поради своята природа дори и у нас е творческо. Защо сме маловерни и недоверчиви към творческата сила на словото, в молитвата например – това словесно служене, – че тя непременно ще свали при нас милостта на Владиката? Тъй словото непрестанно си сътворява плът: членоразделните звуци и буквите, или нашите книги – не са ли плът, в която се е облякло словото? Ала ние така сме привикнали с това и ни се струва, че то въобще не заслужава никакво внимание. Не само природата на Божеството, но, поради Неговия дар, и природата на сътворените одушевени твари е творческа под Божието ръководство: „плодете се и се множете“. (Бит. 1:28) Душите на живите творения увеличават телата си с Божие ръководство (паякът, пчелата, червеят). Тъй и човеците, чрез дадената им от Бога сила, и досега се увеличават и се умножават на земята; тъй хората и животните си сътворяват всичко, което им е нужно в живота, и особено човекът, това преизобретателно същество, което непрестанно изумява с безкрайното си творчество във всички видове изкуства. Тъй като Словото е вездесъщ Творец, навсякъде са разпрострени и творенията Му, макар не до безкрайност, и Той навсякъде създава, а ако трябва – претворява.

43. Божието Слово – все едно, че е Самият Бог. Затова вярвай несъмнено във всяка дума на Господа; думата на Бога е дело: и твоята дума трябва да бъде дело; затова, ако си дал дума, непременно я изпълни; затова и в молитвата нашите слова трябва да бъдат дело и истина, а не лъжа, не лицемерие, не ласкателство. Така и през целия живот.

44. По време на молитва винаги твърдо вярвай и помни, че всяка твоя мисъл и всяко твое слово могат, несъмнено могат да станат дело. „Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.“ (Лук. 1:37) „А който се съединява с Господа, един дух е с Него.“ (1 Кор. 6:17) Значи и твоето слово няма да остане безсилно. „Всичко е възможно за вярващия.“ (Марк. 9:23) Пази словото: скъпоценно е словото. „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.“ (Мат. 12:36)

45. Когато се молиш, внимавай в думите на молитвата, чувствай ги със сърцето. Не отклонявай ума от тях към никакви помисли. Когато се молиш по време на Богослужението, при извършване на тайнства и молебени за различни случаи, изцяло се осланяй със сърцето на самите думи от църковните молитви и вярвай, че нито една дума не е поставена напразно, всяка има своя сила, и във всяка дума е Самият Триипостасен Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва; мисли си: аз съм нищо, всичко върши Господ. Мисли си още: когато аз говоря, Бог Слово говори в мен. Няма за какво да се грижа. Казано е: „Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.“ (1 Петр. 5:7)

46. Както у Бога Отец, Син и Свети Дух са неразделни, така и в молитвата, и в живота ни мисълта, словото и делото също трябва да са неразделни. Молиш ли за нещо Бога, вярвай, че ще бъде, ще стане според твоята молитва, ако е угодно Богу; четеш ли словото Божие, вярвай, че всичко, което се говори в него, е било, е и ще бъде, станало е, става и ще става. Така вярвай, така говори, така чети, така се моли. Велико нещо е словото! Велико нещо е мислещата душа, говорещата, действащата: образ и подобие на Всемогъщата Троица! Човеко! Познай себе си, кой си ти, и се дръж според твоето достойнство.

47. Когато се усъмниш в осъществимостта или изпълнението на молитвеното слово, спомни си, че природата на словото е осъществимостта, действеността и че Дух Свети, Който ни учи „за какво да се помолим както трябва“ (срв. Рим. 8:26), е и се нарича Извършител. Именно Той осъществява нашата молитва, тя се осъществява от Духа. Спомни си, че словото е сила, и „у Бога няма да остане безсилна ни една дума“. (Лук. 1:37) Словото Господне „не се връща“ към него „празно“ (Исайя 55:11), но като дъжд или сняг напоява земята на сърцата ни и дава семето (осъществяването) на сеяча. За някои хора казват: той има необикновена сила на словото. Виждаш ли, словото е сила, дух, живот.

48. Бог е Дух, просто Същество. А духът как се проявява? Чрез мисъл, слово и дело. Затова Бог, като просто Същество, не е съставен от ред или множество мисли, или от множество думи и творения, а целият Той е в едната проста мисъл – Бог Троица, или в едната проста дума – Троица, или в трите Лица, съединени ведно. Но Той целият е и във всичко съществуващо, всичко прониква, всичко изпълва със Себе си. Например, четете молитва, и целият Той е във всяка дума, като Свят Огън, прониква всяка дума: всеки сам може да провери това, ако се помоли искрено, усърдно с вяра и любов. Но, особено, Той целият е в принадлежащите Му имена: Отец, Син и Свети Дух, или – Троица, или Господ, Господи Боже, Господ Саваот, Господи Иисусе Христе, Сине Божий, Душе Светий; Царю Небесни, Утешителю, Дух на Истината… и в останалите Негови имена. Ангелите и светиите с имената си също са ни близки, както са близки до сърцето ни техните имена и нашата вяра в тях; защото те не са друго, а Божии дихания и „един дух са с Него“. (Срв. 1 Кор. 6:17)

49. Всяка дума от Свещеното Писание, всяка дума от Божествената Литургия, от Утренята и Вечернята, всяка дума от молитвите на светите Тайнства и от молитвословията съдържа в себе си затворена съответна на нея сила, също както знака на светия животворящ Кръст. Такава благодат е присъща на всяко църковно слово, поради Ипостасното, въплътило се Божие Слово, Което обитава Църквата и Което е Главата на Църквата. Пък и всяка истинска, добра дума притежава съответна на нея сила, поради всичко изпълващото просто Божие Слово. С какво внимание и благоговение трябва да произнасяме всяка дума, с каква вяра! Защото Слово е Самият Създател-Бог и чрез Словото всичко е приведено от небитие към битие.

50. Словесно същество! Помни, че ти водиш начало от словото на Всетвореца и при съединяване (чрез вярата) със съзидателното Слово, посредством вярата, самият ти можеш да бъдеш съзидател на веществено и духовно. Вярвай, че ако имаш вяра в съзидателното Слово на Отца, и твоето слово никога няма да се върне при тебе празно, безсилно (например, когато се молиш на Благодетеля Бога под ръководството на светата Църква, или по наставленията на Господа), но ще ти принесе благопотребния дар; вярвай, че ако имаш вяра в съзидателното Слово, ти няма безуспешно да поучаваш народа при Богослужението в храма, при извършване на тайнствата по домовете; и в училище твоето слово няма да е безуспешно, но ще съзижда ума и сърцата на тези, които те слушат.

51. Твърдо вярвай, че всяка дума е осъществима, особено произнесена по време на молитва, като помниш, че виновник за словото е Бог-Слово, че Самият наш Бог, на Когото се покланяме в Троица, се изразява в три думи, или имена: Отец, Слово и Свети Дух; че всяка дума има съответно битие, или всяка дума може да бъде битие и дело. Благоговейно се отнасяй към думите и ги скъпи. Помни, че както Ипостасното Слово Божие – Божият Син винаги е съединен с Отца и Светия Дух, така и в словата на Свещеното Писание, или в молитвата, или в писанията на богомъдрите отци поради Своята вездесъщност участват Отец – като върховен Разум, творческото Негово Слово и Извършителят – Дух Свети. Затова никоя дума не е празна, но притежава или трябва да притежава в себе си своя сила и тежко на празнословците, защото те ще дадат отговор за празнословието. „Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума“ (Лук. 1:37), това изобщо е свойствено за словото – силата и извършителността му. Такова трябва да бъде то в устата на човека.

V. Молитвата в храма

52. Обичам да се моля в Божия храм, особено в светия олтар, пред престола или пред Божия жертвеник, защото Божията благодат в храма чудно ме променя; в молитвата на покаяние и умиление падат от душата ми тръните, оковите на страстите и ми става така леко; цялото обаяние, цялата прелест на страстите изчезват, аз сякаш умирам за света и света за мене, с всичките си блага; оживявам в Бога и за Бога, за единствения Бог, и целият се прониквам от Него, и ставам един дух с Него; ставам като дете, утешавано на коленете на майка си; сърцето ми тогава е изпълнено с пренебесен сладък мир; душата се просветлява с небесна светлина; всичко виждаш ясно, всичко преценяваш правилно, към всички чувстваш приятелство и любов, дори към враговете, охотно ги извиняваш и им прощаваш. О, как блажена е душата с Бога! Църквата наистина е земен рай.

53. О, храме свят! Колко благо и сладостно е в тебе да се моля! Защото къде молитвата е пламенна, ако не сред твоите стени, пред Божия престол и пред лицето на Седящия на него! Наистина, душата се топи в молитвеното умиление и сълзи се стичат по бузите като вода. Сладостно е да се молиш за всички.

54. По време на Богослужението, когато се извършват всички тайнства и молитвословия, бъди доверчив като дете към родителите си. Помни кои велики отци, кои светила на вселената, озарени от Дух Свети, те ръководят. Като детето бъди прост, доверчив, не се усъмнявай в Божиите дела. Всички грижи възложи на Господа, а самият ти бъди съвсем без никаква грижа. „Не се грижете как или що да говорите; (…) защото не сте вие, които ще говорите, а духът на Отца ви, Който говори във вас.“ (Мат. 10:19-20) Господ отдавна ни е освободил от тази грижа, тази печал, когато чрез Светия Дух е научил нашите богоносни отци какво да говорим на Господа по време на Богослужението, при извършването на тайнствата и при различните обстоятелства на човешкия живот, които изискват молитви, скланящи благословението свише. – Ние би трябвало да се молим леко. Но ето че врагът ни препъва. Но какво са неговите спънки, ако сърцето е утвърдено в Господа! Лошото е, ако не сме в Бога, ако нямаме твърда вяра, ако сме обвързани с житейски пристрастия, ако разумът ни е горд и надменен – тогава и при най-светлото, най-непорочното дело на Богослужението, извършването и причастяването със Светите Тайни, дяволът ще ни препъва здраво.

55. При богослужението Църквата ни показва какво трябва да измолваме от Божието милосърдие с несъмнената надежда, че ще го получим, защото ние просим в името на Господа Иисуса Христа, Който е казал: „И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.“ (Иоан. 14:13)

56. Когато си в храма, целият бъди като на небето с Бога; защото в храма е небесно… Общата молитва тук не е за нещо друго, житейско, а за спасението на душата, за опрощаване на греховете, за преуспяване в добродетелите и за даряване безсмъртие на душите ни – молитва за всички. Всичките си житейски грижи трябва да оставим настрана, когато влизаме в храма и заставаме в него.

57. Литургията е нагледно изобразяване чрез хора, различни предмети, думи и действия, на раждането, живота, учението, заповедите, чудесата и пророчествата, страданията, разпятието върху Кръста, смъртта, възкресението и възнесението на небето на Началника на нашата вяра, Господ Иисус Христос, единородният Син Божий. По време на Литургията Самият Той невидимо присъства. Самият Той действа и извършва всичко чрез свещеника и дякона, които са само Негови оръдия.

58. В църквата вие чувате гласовете на свещенослужителите, четците и певците, които пеят предимно за нашето помилване. Какво значи това? Това значи, че всички ние, колкото да сме в Божия храм, поради греховете си заслужаваме Божието наказание, и че – след като сме дошли в храма – преди всичко трябва да помним, че сме грешници, че сме дошли при Господа на небето и земята, Твореца и Благодетеля, ежедневно и ежечасно разгневяван от нашите неправди, да Го молим, всеки за себе си и дори – поради християнската любов – за другите, да ни помилва. Прошенията за помилване са или велики, или малки, или сугуби. Тъй като в Църквата няма нито една излишна дума, когато се пее сугуба ектения, трябва особено силно да се молим на Бога, от дълбините на душата, с най-съкрушено сърце, както се казва в началото на ектенията: „рцемъ вси отъ всея души, и отъ всего помышления нашего рцемъ“ (всички да речем от цяла душа, и с целия наш помисъл да речем). В това време трябва да отстраним и най-малката хладина, най-малкото сърдечно невнимание, и като горим със смирен дух, станали целите внимание, да възнесем към Създателя най-топлата си молитва, да помилва нас, грешните. Но какво виждаме, когато свещенослужителят възглася и певците пеят, по време на великата и сугубата ектения? Предимно – обикновено невнимание и равнодушие у молещите се.

59. Ако твоят брат по време на служба стори нещо неправилно, или малко немарливо – не се дразни от него нито вътрешно, нито външно, но великодушно се отнеси към грешката му, като си спомниш, че самият ти в живота вършиш много, много грешки, че самият ти си човек с всякакви немощи, че Бог е дълготърпелив и многомилостив, и безчет прощава на теб и на всички ни нашите неправди. Спомни си думите от Господнята молитва: „и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си“. Тези думи трябва винаги да ни напомнят, че самите ние по всяко време сме големи длъжници, големи грешници пред Бога, и като помним това, трябва да се смиряваме в дълбините на сърцето си и да не бъдем много строги към прегрешенията на братята, също като нас немощни – та както не съдим строго самите себе си, тъй да не съдим строго и другите, понеже братята са наши членове, все едно сме самите ние. Раздразнителността на характера произлиза от непознаване на себе си, от гордост, а още и от това, че не размисляме за силно увредената си природа и малко сме познали кроткия и смирен Иисус.

60. Тези, които отиват на Богослужение похапнали, доброволно се натоварват с ненужна и вредна тежест и предварително притъпяват сърцето си към молитвата, преграждайки достъпа до него за свети помисли и свети чувства. Особено трябва да се пазим да не ядем преди Богослужение. Трябва да помним, че Царството Божие „не е ястие и питие“ (Рим. 14:17), т.е. не може да царува Бог в онова сърце, което е натегнало от преяждане и пиене.

61. За слава на пресветото име на Владиката Господ Иисус Христос и Владичицата Богородица. – Хиляди пъти съм усещал в сърцето си как след причастяване със Светите Тайни или след усърдна домашна молитва – обичайната или поради някой сторен грях, страсти, скръб или притеснение – Господ, по молитвите на Владичицата, или самата Владичица заради благостта на Господа, са ми давали сякаш нова природа на духа – чиста, добра, величествена, светла, мъдра, блага, вместо нечистата, унила и вяла, малодушна, мрачна, тъпа, зла. Много пъти съм се изменял с чудна, голяма промяна, за почуда на самия себе си, а често и на другите. Слава на Твоята сила, Господи! Слава на Твоята благост, Господи! Слава на Твоята щедрост, Господи, която проявяваш към мене, грешния!

62. Училата недоучила младеж рядко ходи на църква, и въобще не държи сметка за своето духовно възпитание, сякаш го смята за ненужно, предадена на житейската суета. Трябва да се обърне внимание на това. То е плод на гордост и духовна недоразвитост. Смятат посещението на храма и общественото Богослужение за работа на простолюдието и жените, а забравят, че в храма със страх Ангели служат заедно с човеците и за тях това е най-велико блаженство.

VI. Съборност на молитвата

63. Преживявай със сърцето думите от молитвата на Спасителя към Отца: „както Ти, Отче си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в нас едно“ (Иоан. 17:21) и всякак се напрягай да се съединиш с Бога и другите да съединяваш с Него; по всякакъв начин поддържай взаимното благочестиво единство, без да жалиш ни себе си, нито нещо свое за поддържане единството на любовта: защото Бог е нашият всемогъщ Животодател и всеблагият Подател на всичко; Той и живота ни ще опази, ако се наложи, щом се трудим за благото на ближните, и всичко необходимо ще даде, ако за да поддържаме взаимната любов, разпилеем имота си.

64. На молитва трябва да помним, че един на друг сме членове и трябва да се молим за всички, както показва и молитвата „Отче наш“. Апостолите са пример за това и всички светии. Ако помниш това и се молиш за другите, тогава и светите Ангели ще се молят за нас, като членове на едното Царство Христово, на едната Църква, на едно тяло. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“ (Мат. 7:2)

65. По време на обществена молитва цялото ти сърце да бъде при Бога и никак до нищо земно и за миг да не се прилепва; да имаш също пламенна любов към човешките души, заради Божията любов, и ревност за спасението им; моли се за тях, сякаш се намират в голяма беда. Казано е: „всички сме в беда, изложени на прелестта на лукавия“.

66. Какво ни внушава светата Църква, когато и при домашните, и при църковните молитви влага в устата ни молитви от името на всички, а не само от името на един? Внушава ни непрестанна взаимна любов, та ние винаги и във всичко, на молитва и в житейските си отношения, да се обичаме един друг като самите себе си, та ние – подражавайки на Бога в Три Лица, Които съставят височайше Единство, – самите да бъдем едно, съставено от мнозина. „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно.“ (Иоан. 17:21) Общата молитва от името на всички ни учи и в живота да споделяме житейските нужди на другите, та и в живота при нас всичко да бъде общо, като че ли е едно, да се вижда взаимна любов във всичко, тъй също всеки да употребява своите способности за благото на другите, кой както може, а не да заравя таланта си в земята, и да не бъде егоист и ленивец. Ако си мъдър – дай съвет на този, който не е; ако си образован – поучи невежата; ако си силен – помогни на безсилния; богат ли си – помогни на бедния.

67. Молейки се с хората заедно, понякога ние трябва да пробиваме с молитвата си сякаш най-твърда стена – човешките души, вкаменени от житейски пристрастия, – да преминем египетския мрак, мракът на страсти и пристрастия. Ето от какво понякога е тежко да се молиш. С колкото по-прости хора се молиш, толкова е по-леко.

68. Когато се молиш, старай се да се молиш повече за всички, отколкото само за себе си, по време на молитвата живо си представяй всички хора заедно с тебе като едно тяло, а всеки поотделно – като член на Тялото Христово и твой собствен член: „понеже сме членове един другиму“. (Ефес. 4:25) За всички се моли така, както се молиш за себе си, със същата искреност и топлота; техните немощи, болести смятай за свои немощи и болести; тяхното духовно невежество, техните грехове и страсти – свое невежество, свои грехове и страсти; техните изкушения, напасти и разнообразни скърби – свои изкушения, напасти и скърби. Такава молитва с голямо благоволение приема Небесният Отец – общият за всички всеблаг Отец, у Когото няма лицеприятие (срв. Рим. 2:11), „нито сянка от промяна“ (Иак. 1:17) – тази безпределна любов, която обгръща и запазва всички твари.

69. Не се лени усърдно да се молиш за другите, по тяхна молба или от себе си и заедно с тях – самият ти ще получиш от Бога милост – Божията благодат в сърцето, насладителна и укрепваща вярата и любовта ти към Бога и ближния. Тези думи са истинни, взети от опита. Ние обикновено не особено охотно, най-често при нужда или по навик се молим за другите, без пълно участие на сърцето. Трябва да се заставяме да се молим от все сърце, с много голяма вяра, с велико дръзновение, да получим голяма и богата милост от щедрия и великодаровит Бог. Казано е: „да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра“. (Иак. 1:6) Приятно е на Господа, общият на всички ни Отец, когато ние охотно, с вяра и любов се молим един за друг, защото Той е любов, готова да милва всички заради взаимната любов. Дух Свети казва: „молете се един за други, за да се изцерите“. (Иак. 5:16) Виждаш ли колко приятна Богу и действена е молитвата един за друг.

70. Християнинът трябва да се моли за всички християни като за себе си, Бог да им дари преуспяване в живота и вярата и духовен разум, а от греховете и страстите – освобождаване. Защо? Заради християнската любов, която вижда във всички християни свои членове и членове на Христа Бога, общият за всички Спасител, желае им същото, каквото на себе си, и също така всякак се старае да им прави това, което на себе си.

71. Когато чуждият, горд, зъл дух те смущава преди четене или когато четеш молитви към Господа Бога или Божията Майка, тогава си представи живо, че всички наоколо са деца на Небесния Отец, всемогъщият, безначален, безкраен, всеблаг и че Господ е техният Отец, и смело, мирно, радостно, свободно Му се моли от името на всички, без да се боиш нито от насмешките, нито от презрението, нито от злобата на хората от този свят. Не бъди лукав, срамувайки се от човешките лица; без съмнение, искрено се помоли на Небесния Отец, особено Господнята молитва казвай с благоговение, мирно, без да бързаш; изобщо всички молитви чети спокойно, гладко, с благоговение, защото знаеш пред Кого ги говориш.

72. „Защото дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“ (Мат. 18:20) Благоговея дори пред двама или трима, които се молят заедно: защото според обещанието на Господа Самият Той е сред тях; още повече благоговея пред многобройно събрание. Успешна и плодовита е съборната молитва, ако е дружна и единодушна („събрани в Мое име“). Усърдната молитва на Църквата за апостол Петър начаса възлязла пред Божия престол и Господ пратил Своя Ангел по чудо да освободи от тъмницата Петър, когото Ирод искал да убие. Дружната молитва на апостолите Павел и Сила снела над тях чудесната небесна помощ на Светия Дух. (Деян. 12:5-11; 16:24-26)

73. Боже мой, как наслаждават сърцето любовта и искреното съчувствие на ближния! Кой би описал това блаженство на сърцето, проникнато от любовта на другите към мене и от моята любов към тях? Това е неописуемо! Ако тук, на земята, така се наслаждаваме от взаимната любов, то с каква ли сладостна любов ще бъдем преизпълнени на небесата, в съжителство с Бога, с Божията Майка, с небесните сили, със светите Божии човеци? Кой би могъл да си представи и да опише това блаженство и какво от временното, земното не бихме пожертвали, за да получим това неизказано блаженство на небесната любов? Боже, Твоето име е Любов – научи ме на истинската любов, силна като смъртта. Ето, аз вкусих изобилно от нейната сладост при общението – чрез дух на вяра в Тебе – с верните Твои раби и рабини и преизобилно съм омиротворен и оживотворен от нея. Утвърди това, Божието, което си създал у мене. О! Ако можеше да бъде така през всички дни! Дарявай ми по-често общение във вяра и любов с верните Твои раби, с Твоите храмове, с Твоята Църква, с Твоите членове!

74. Сладчайши Спасителю мой! Ти слезе, за да послужиш на човешкия род и не само в храма проповядваше словото на небесната истина, но обхождаше градове и села, без да страниш от никого, влизаше в домовете на всички, особено при тези, чието топло покаяние беше предвидил с Божествения Си взор. Ти не си стоеше у дома, но с любов общуваше с всички. Дари ни да имаме и ние това общение на любовта с Твоите люде, та да не се затваряме ние, Твоите пастири, по домовете си като в замъци или затвори, далеч от овцете Ти, излизайки само за служба в църквата или за треби по къщите, заради едното задължение, с едничките заучени молитви. Нека да се отварят устата ни за свободна реч, в духа на вярата и любовта с нашите енориаши. Да се разкрива и крепне нашата християнска любов към духовните ни чада чрез живо, свободно, отеческо събеседване с тях. О, каква наслада Си скрил Ти, Владико – наша Любов безпределна, – в духовната, съгрята от любовта беседа на духовния отец с чедата му, какво блаженство! И как да не се подвизаваш на земята с всички сили за това блаженство? А то е само слаб зачатък, само някакво бледо подобие на небесното блаженство на любовта! Особено много обичай общуването на благотворителността, както обществена, така и духовна – „А благотворителността и щедростта не забравяйте.“ (Евр. 13:16)

75. Църквата, молеща се заедно, е велика Божия сила, която побеждава демонските пълчища и може да изпроси от Бога всеки съвършен дар, всякаква помощ, всякакво застъпничество, избавление, спасение.

76. Господ повече обича и чува молитвите ни, когато не сме сами и не само от себе си и не само за себе си се молим, а заедно, от всички и за всички.

–––––––––

© Издателство за православна литература „Тавор“, София.

Следвай ме – Вяра

Total Page Visits: 387 - Today Page Visits: 3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close