Свети Николай Мирликийски – предшественикът на Дядо Коледа

Денят на свети Николай Мирликийски винаги се чества на 6 декември, наричат празника още Никулден. Битовата традиция го свързва с консумацията на риба, най-вече на шаран. Поверието гласи, че човек трябва да носи в портмонето си люспа от никулденския шаран, за да има пари през цялата следваща година. Това е обичай, който обаче няма нищо общо с църковната традиция. Колкото до консумацията на риба на този ден, тя се практикува, тъй като християните по време на Рождественския пост се хранят с храни от растителен произход.  Рибата, в случая, е едно от малкото „разточителства” до Рождество Христово.

Св. Николай е роден в III век в Ликийския град Патра. Приема епископски сан в църквата в град Мир, област Ликия. Затова го наричат Мирликийски. Умира през 342 г. след боледуване.  Погребан е н трад Мир, но през 1099 г. нетленните му останки са пренесени в италианския град Бари, където се намират и сега. Светецът се смята за покровител на моряците, рибарите и банкерите, тъй като моменти от житието му, както и предания, той оказва неочаквано помощ на хора с тези занаяти.

Въз основа на един момент от житието му през средните векове християните измислят празничната лъжа за децата си, че точно свети Николай им оставя подаръци през нощта срещу Рождество Христово. Впоследствие образът на светеца е изместен от комерсиалния колорит на дядо Коледа.

С подаръците и изненадващо получавани добрини се свързва и една друга част от житието на светеца. Ето какво гласи тя:

Много, много отдавна, триста години след Христос, се родило момченце, което кръстили Николай.  Още като дете той бил добър и милостив. Николай станал свещеник и целия си Живот посветил на хората. Облекчавал страдащите, защитавал невинните, подкрепял слабите… След смъртта на родителите му той получил богато наследство. Но не го използвал за себе си, а за добри дела. Винаги се стараел хората, на които помагал, да не разберат кой е техният благодетел.  Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Патра. Един заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил. Той толкова много обеднял, че не можел дори да омъжи своите три дъщери. В онези времена девойките трябвало да имат зестра под формата на пари, добитък или други ценности за времето си, за да минат под венчило. Свети Николай узнал за това и още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си – насред стаята блестели изсипалите се жълтици. Скоро той омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. Подир време свети Николай подхвърлил още една кесия в дома на разорения. Така била задомена и втората дъщеря. Милостиви, Боже – замолил се благодарният баща, – покажи ми тоя благодетел.  Скоро желанието му било изпълнено. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой  отваря прозореца и през него за трети път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал се след непознатия и чак когато го настигнал, познал свети Николай. Паднал на колене пред него и казал: ”Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!” Така от спомена за свети Николай се родила легендата за Санта Клаус или Дядо Коледа.

За свети Николай е неговите неочаквани подаръци са съставили текстове безброй поети и белетристи. Затрогващи стихове за него е съставил и Иван Вазов. Ето как звучат две от тях:

  НИКУЛДЕН

       ЗАРЕДИ  НИ  СЪС  ЗДРАВЕ,  СВЕТЕЦО,

         ПРИДОШЛО  КАТО  МОРСКА  ВЪЛНА,

            УКРОТИ  ВСИЧКИ  БУРИ  И  ХАЛИ,

   ВЪВ  ВСЕКИ  ДОМ  НЕКА  ГРЕЙ  СВЕТЛИНА!

         ПРИКАДИ  НА  СОФРАТА  НИ  ХЛЯБА  –

       ДА  СМЕ  СИТИ  ПРЕЗ  ЗИМНИТЕ  ДНИ,

     С  РИБА  ЖЕРТВЕНА  ДНЕСКА  СЕ  СЯДА,

          НА  ТРАПЕЗАТА  –  ГОСТ  НИ  БЪДИ!

          Архимандрит  Серафим  (Алексиев)

                                    НИКУЛДЕН

                                                                               На  Николай  Зидаров

               ТОЯ  ЧУДЕН  НИКУЛДЕВСКИ  СНЯГ

            КАТО  В  СЕВЕРНА  ПРИКАЗКА  ПАДА.

              И  БЛЕСТИ  ИСКРОМЕТНИЯТ  МРАК,

             И  ДУХЪТ  ТИ  ЗА  НИЩО  НЕ  СТРАДА.

               ТИ  СИ  ЮНОША  СВЕТЪЛ  И  ЧИСТ,

               И  ДАЛЕЧЕ  ОТ  ВСИЧКИ  ИЗМЕНИ,

               ПАК  ПОЛАГАШ  НА  БЕЛИЯ  ЛИСТ

               СВЕТЛИНА  ОТ  СЛОВА  ОЗАРЕНИ.

                КАК  Е  ХУБАВО!  СНЯГ.  ТИШИНА.

                КРАСОТА.  БЕЛОТА  В  НЕБЕСАТА.

                 И  МЕЧТИ  КАТО  ЖИТНИ  ЗЪРНА

            В  ТИЯ  ЧЕРНИ  БРАЗДИ  НА  ДУШАТА.

                            1984,  Матей  Шопкин

Следвай ме – Вяра

Total Page Visits: 245 - Today Page Visits: 2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close