-1.2 C
Sofia
Thursday, January 27, 2022
spot_img

Свети Стефан е един от първите седем дякони в Църквата

Смята се, че рожденото му име е Келил, в превод от арамейски на гръцки означава „корона”  

Свети Стефан, който Православната църква и Католическата църква по източен обред честват днес, 27 декември, е един от първите седем дякони на християнската църква. Католическата църква от западен обред го почита на 26 декември.

Смята се, че той е първият християнин, измъчван за вярата. Оттук и наименованието „първомъченик”, „протомартър” на латински език. Ръкополагането му за дякон е описано в 6-та глава на Деянията на апостолите. В нея се разказва и за заговора срещу него, процеса и осъждането му, довело до мъченичество. В глава 7-ма от Деянията е пресъздадена речта на Стефан пред Синедриона и самото му мъченичество.

За произхода на свети Стефан се знае малко. Той е споменат за първи път в Деяния 6: 5, когато апостолите назначават седем дякони, за да са в услуга на бита на верните. Тъй като Стефан е гръцко име (Стефанос), и тъй като назначаването на дяконите се случило в отговор на оплаквания от гръцко-говорещи еврейски християни, общо взето се приема, че самият Стефан е бил евреин от елинистите (т.е. гръцки говорещ евреин). Според една традиция от V век оригиналното му собствено име е Келил, арамейска дума, означаваща “корона”. На арамейски език е говорил самият Господ Иисус Христос, сега той е запасен само в каменния град Петра. В резултат дяконът е наречен Стефанос – гръцкият еквивалент на арамейското му име. Във всеки случай, служението му е било сред гръцкоговорещи евреи, някои от които не възприемали Христос. Свети Стефан е описан в Деяния 6: 5 като “пълен с вяра и със Светия Дух” и в Деяния 6: 8 като “пълен с благодат и твърдост” и талантът му за проповядване е толкова голям, че онези елинисти, които спорят учението “не можеха да устоят на мъдростта и духа, които говореха” (Деяния 6:10).

Опонентите му намират начин чрез лъжливи свидетели да го обвинят, че  “са го чули да говори богохулство срещу Мойсей и против Бога” (Деяния 6:11). В една сцена, напомняща на Христовото появяване пред Синедриона (Марк 14: 56-58), неговите опонентите на довеждат тези лъжливи свидетели, които твърдели, че “чухме го да казва, че този Иисус от Назарет ще унищожи това място [храма] и ще променят традициите, които Мойсей ни е предал “(Деяния 6:14).

Деяния 6:15 отбелязва, че членовете на Синедриона, “гледайки го, видяха лицето му, сякаш беше лице на ангел”. Когато първосвещеникът дава на Стефан шанса да се защити, той е изпълнен със Светия Дух и припомня  (Акт. 7: 2-50) забележителния случай с историята на спасението от времето на Авраам чрез Мойсей, Соломон и пророците, завършваща, в Деяния 7: 51-53, с изобличение на онези евреи, които отказват да повярват в Христос: „Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, – вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте”.

Членовете на Синедриона “Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него” (Деяния 7:54), но Стефан, в друг паралел с Христос, когато беше пред Синедриона (Марк 14:62) , смело провъзгласява: “А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога” (Деяния 7:55).

Съвсем в духа на съда над Иисус, и Стефан е осъден от Синедриона на базата на лъжливите свидетелски показания. Изведен е извън стените на Йерусалим и е убит с камъни. Забележителна случка в неговото житие е присъствието на Савел, сетнешният свети апостол Павел. При него свидетелите оставили дрехите си да ги пази „и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел”(Деяния 7:58).

Въпросният Савел (още Саул, според някои транскрипции) от Тарс, по-късно, по време на пътуването си до Дамаск, ще срещне Възкръснатия Христос и ще стане великият апостол на езичниците – свети Павел. Самият Павел, докато разказва за своето обръщане в Деяния 22, свидетелства, че той признал на Христос, че „и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха” (Деяния 22:20 ).

Тъй като Стефан е споменат за първи път сред седемте мъже, определени като дякони в Деяния 6:5-6, като “човек, пълен с вяра и със Светия Дух”, той се смята за първият дякон и първият мъченик.

Представите за свети Стефан в християнското изкуство на Изток и на Запад се различават. В източната иконография той обикновено се изобразява в одеянията на дякон, макар и те да са се развили много по-късно. Често пъти той дължи в ръката си кадилница с тамян, като дяконите в Православна Църква по време на Литургията. Понякога е рисуван с  малка църква в ръката. В западното изкуство свети Стефан често се изобразява как държи камъните, които са били инструментът на неговото мъченичество, както и палма – символ на мъченичеството. И на Изток, и на Запад се срещат и негови изображения с короната на мъченика.

Related Articles

Stay Connected

0FansLike
3,139FollowersFollow
19,100SubscribersSubscribe

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close