Свети Фанурий – помощникът за женитба и щастливо семейство

В Гърция правят сладкиша фануропита в негова чест

Малцина в България знаят кой е светецът Фанурий, чиито ден се отбелязва днес. . Тези обаче, които очакват женитба, която така и не им се случва от години или търсят помощ в решаването на брачни проблеми, вероятно са наясно с наличието му в сонма на сетиите, както и къде в България има негови чудотворни икони. Той е почитан много в Гърция, но в последните десетилетия става все по-популярен и у нас. Негова икона има в Обрадовския манастир „Св. Мина” край София, върху която щастливо венчани оставят сватбени венчета – израз на благодарност след постигнатия брак по молитвите му. Голяма чудотворна икона на свети Фанурий има в гръцкия град Волос. Твърди се, че след молитви пред нея, излекувани са били и болни от рак в последен стадий. Затова в Гърция го почитат и се молят за застъпничеството му и при онкологични заболявания. Църквата, както православната, така и католическата учи, че не веществените изображения, а вярата, добрите дела и искените ни молитви са тези, според които светиите се застъпват пред Бога за нашите нужди. Пак според вярата ни откликват и Преветата Майка Богородица и Самия наш Господ Иисус Христос.

Според гръцкия обичай на неговия ден жените приготвят т. нар. фануропита, своеобразен сладкиш, който раздават за здраве. В България рецептата й също се разпространява.

Фактическите събития за живота на св. Фанурий са повече от оскъдни, но за сметка на това легендите за живота му са преизобилни. Основни моменти от тях са застъпени и в неговото житие, публикувано в „Жития на светиите”, издадени от Светия синод.

„Следвай ме” ще Ви посочи само няколко основни момента от живота на светеца така, описани в него.

Приема се, че св. Фанурий е бил син на търговец, който имал 12 деца, но приблизителната година на раждането му не е известна, нито месторождението му. Бащата загива рано при разбойническо нападение. Налага се майката да се грижи сама за многобройната си челяд и скоро обеднява. Съученик на Фанурий интригантства, като му казва да проследи нощем майка си, когато тя смята, че децата са заспали. Младежът го прави и установява, че когато всички у дома спят, тя се преоблича, гримира и заработва в бардак. Следват разочарования и огорчения, и бягство от града.

Смята се още, че младежът е изучавал философия 12 години и както твърдят обичайно житията, той бил кротък по характер, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство. След като напуснал дома си, той пресякъл реката с лодкари до мястото, където започвала пустинята, в която пребивавал един стар пустиножител. Цели 65 години той не бил виждал човешко лице, но бил благороден и угоден на Господа. На този старец се явил Ангел Господен дал му една тояга и казал: ”Върви бързо на брега на реката и вземи от там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда.“

Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имало 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ, светецът стигнал при Фанурий за един час и казал на момчето: ”Ела при мене, Фанурий!“ Момчето се вкаменило на мястото си, като чуло името си и казало: “Нима ти познаваш моя баща? . „Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове.“, допълнил младежът.

Пустинникът се зачудил на неговите думи, но нищо не отговорил. Тръгнали заедно. И пак по чудо се изкачили на планината за един час, а пътят пеша не можел да се измине за 8 дни, защото бил каменист и много стръмен.

И заживели заедно. В пещерата старият светец трябвало да се бори със суровите нрави на Фанурий, докато го направи християнин и го накара да прости на своята майка.

След кръщението, Фанурий получил позволение да отиде в града, за да измоли прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върнал в града разбрал, че през нощта, когато за последно видял майка си в бардата, тя също го била видяла и починала на място. Братята му били разпределени за отглеждане при  роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях.

Фанурий се върнал в пустинята. Скъсал всякаква връзка със света и се посветил на духовни занимания. Напреднал духовно толкова много, че даже надминал и пустинника. Посветен на пост и молитва станал много милостив. Започнал да прави градини и да ги обработва. С произведеното в тях хранел пътниците, които преминавали наблизо. Носел на раменете си и вода за пиене. Той бил до такава степен изпълнен с кротост и милост, че успявал да помири зверове, които се нападали помежду си. Фанурий се грижел за тях, когато били ранени и им правел хубави леговища. Неговият духовен наставник често го сварвал до някоя огромна змия, която по време на съня пазела Фанурий, да не бъде нападнат от някакъв друг звяр. Всички тези неща са разказани в неговото житие. В него се твърди дори, че той  посеавал близкия град, когато някой имал нужда от помощ, като лекувал тежко болни чрез молитвите си към Бога.

И както се случва със светците – мъченици, и Фанурий бил преследван от властите, заловен, измъчван и умъртвен.

През 1500 година овчари пасели стадата си в подножието на стръмна планина. Те виждали нощем от нея да струи светлина и смятали, че там има съкровище. С намерение да забогатеят пастирите се качили в скалната пещера, но вместо имане открили мощи, които излъчвали светлината, която те виждали до тогава.

Така били открити нетленните останки на свети Фанурий, разказва неговото житие.

„Следвай ме” ви предлага рецептата на прочутата фануропита

Продукти: 1 ч.ч. вода (или прясно изцеден сок от портокал, 1 ч.ч. захар, 1/2 ч.ч. олио, 1 и 1/2 ч.ч. брашно (може и малко повече), 1 ч.ч. нарязани на едро орехи, 1 шепа стафиди, 1 ч.л. бакпулвер, 1 ч.л. канела, 1 ч.л. карамфил (смлян),1 шепа сусам.

В България има домакини, които ползват плодове от компот, както и водата от него в същата пропорция, в която е портокаловият сок. Някои спестяват сусама, ако не е по вкуса на семейството. Други ползват и сухи плодове. Вариантите са разнообразни.

Приготвяне: Разбиват се първо с миксер олиото и захарта, после се налива водата (сокът), добавя се брашното, смесено с бакпулвера (брашното се бърка без миксер). След като се получи хомогенна смес, се добавят стафидите, орехите, канелата и карамфила. Готовата смес се излива в намазнена и набрашнена тава и се поръсва обилно със сусам. Пече се на 160 С около 1 час.

Следвай ме – Вяра

Total Page Visits: 1339 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close