Светът на красивото: Азулежу – португалското бижу (ВИДЕО)

Облицовката на градите, дори интериорът на църкви, с картините от бяло-сини плочки е взаимствана от арабския свят   

Азулежу. Тази дума озадачава мнозина Ако обаче ви покажат снимка на пейки, облицовани с декоративни плочки, очертаващи картинни композиции, неизбежно ще се подсетите, че те са в Португалия.

Ако човек посети тази страна, рано или късно ще се озове пред къща, дворец или фабрика, декорирани с керамични плочки, върху които са изрисувани картини.  

Те се използват дори в интериора на църкви.

Тези, обикновено, синьо-бели парченца керамика са с размери размери 14х14 см, се наричат азулежу. Освен декоративно предназначение, те имат и функционална роля за регулиране на температурата в сградата.

Азулежу са съществен елемент от португалската архитектура и могат да бъдат видени както в интериора, така и по фасадите на църкви, дворци, обикновени домове, училища, а в днешно време дори и в декорацията на метростанции.

Думата азулежу е производна на арабската al-zillīj, която означава „полиран камък“.

Превърналите се в толкова типични за Португалия азулежу, всъщност са част от арабската традиция за декориране на домовете с керамични и теракотни плочки.

Арабите пренасят тази своя традиция не само в Португалия, но и в Испания, които пък от своя страна я разпространяват из своите колонии.

Най-старите азулежу в Португалия (тези на Кралския дворец в Синтра и на манастира Консейсан в Беже) са внесени от Севиля през XV век. Те са релефни, а издатините и вдлъбнатините им предотвратявали смесването на цветовете. Докато в началото при изрисуването на азулежу се използвало  многообразие от цветове. През XVII век художниците започнали да използват основно контраста между бялата плочка и кобалтово синьо.

През втората половина на XVIII век азулежу отново стават многоцветни, като преобладават нежните тонове.

В средата на XIX век, заради промишленото  производство на керамичните  плочки изкуството на азулежу се превръща в масово. Това е времето, в което с азулежу започват да се украсяват не само дворци и църкви, но и интериорите на най-обикновени домове.

Exit mobile version