Св. Мария Египетска заличила блудното си минало с величаво покаяние

От: Наташа Войкина, Враца

В днешната, последна неделя преди Вход Господен в Йерусалим- Цветница- православната църква ни припомня подвига на една изключителна жена – св. Мария Египетска – върховното олицетворение на покаянието.

Паметта й се чества на 1 април, когато се е представила пред Бога през 530 година, прекарвайки 47 години в аскеза в Йорданската пустиня.

През постния период този нейн трудно постижим подвиг ,чрез който  придобила святост,се споменава и през първата седмица ,защото възгласите “Преподобна мати Марие, моли Бога за нас!” са включени във Великия покаен канон  на св. Андрей Критски, част от който  се чете тогава.

Животът й е протекъл в Александрия между V и VI  век. Избягала на 12-годишна възраст от дома си и се отдала на низки страсти и порочен живот, макар и християнка. След години решила да отиде до Йерусалим заедно с голяма група вярващи, отправили се за празника Кръстовден за Светите земи. Тя съблазнявала по време на плаването пътуващите с кораб за поклонението. В храма  Господен не успяла да влезе обаче, въпреки двата си опита, защото невидима сила я заковала на врататата му. Тя се замислила за причините за това и отправила наум молитва към Св. Богородица да й позволи да се поклони на Христовия Кръст, давайки обет да прекара след това живота си в покаяние, далече от хората. Пред портите на Божи гроб, няма човек, който отчасти или напълно да не осъзнава своите грехове. А младата красавица почувствала цялото падение, в което живяла десетилетия наред. Позволено й било да  се поклони на Животворящия Кръст, а сетне далечен женски глас й вменил да отиде отвъд река Йордан и да остане там, ако иска да принесе покайни трудове, които да заличат стореното от нея.

Мария  умила лицето си със светена вода в един от Йорданските манастири, причастила се със светите тайни, прекосила река Йордан, в която влизащите ритуално се измиват от греховността  си и се скрила в пустинята, далеч от хорските погледи. След 47 години там я открил монаха Зосима, който също получил откровение свише да отиде на същото място. Той се бил успокоил, че е извършил всички монашески подвизи, но му било внушено да отиде на това място, за да разбере, че има и подвизаващи се (извършват монашески подвизи), много по-духовни и величави от него.  Мария му разкрила, че е жена и го помолила да й предостави дреха, с която да се покрие, защото нейната вече била изгнила.

Тя му изповядала  своя минал бляскав живот на платена жена, спомените за който я  измъчвали години наред. От приетото доброволно  покайно поведение тя получила способност за прозорливост, да се издига във въздуха по време на молитва, да  прекосява реката, ходейки по вода и да цитира Библията, въпреки че не я е  знаела и не я е чела. По нейна молба Зосима я причастил на следващата година на Велики четвъртък, а на още по-следващата дошъл на уговореното място и от надписа на пясъка, който отшелницата оставила, той разбрал,че тя е починала същия ден, в който се причастила от неговите ръце. Смърт, за каквато се молят всички християни – смърт след причастие, която отвежда според християнските норми в Небесните чертози. Старецът я погребал и опял, като разказал вече всичко на членовете на  манастирското братство, което всяка година на този ден й отслужвало панихида. След време Йерусалимският патриарх  Софроний записал житието й, както устно го е чул.

Необикновена съдба! От жена, която задоволява долните инстинкти на мъжете, св. Мария Египетска става жена, която задоволява най-високите изисквания на Бога за святост. От проститутка, която хората смятат за по-долна от животните, тя се уподобява на ангел в плът, който надмогва своите привички, страсти и грехове, за да постигне съвършенство.

Това са главните причини,поради  което Църквата е включила св.Мария Египетска в Неделите по време на  поста. Никой  сега не иска хората да бягат от света и близките си, за да оплакват греховете си и да подлагат тялото и духа си на такива изтезания. Тълкуването на подвига на св Мария Египетска надхвърля далеч рамките само на телесната блуд. Човек може да  блудства с вярата си, правейки кощунствени компромиси ; с отношението си към родители, близки, колеги. С дарованията, които има и разпилява. Въобще, животът на светицата навежда към размисли  за безпътицата във всичките й прояви. От пълно нравствено падение до ангелска чистота! Съвършенство, придобито по Божията воля и с неимоверни човешки усилия, победили  бездуховността!

Следвай ме – Вяра

Total Page Visits: 378 - Today Page Visits: 2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close