Преп. Наум Охридски бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий, в гр. Девол, Македония, наставлявал в Христовата вяра, там се подвизавал и починал в 910 година. Мощите му са източник на изцерения.
Преп. Наум Охридски умрял на 23 декември 910 година, когато се и празнува неговата памет. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за по-тържествено чествуване на неговата памет.
Гробът му е запазен и до днес в параклис вдясно от олтара на манастирската църква в Охрид.
Въпреки че църквата е преустроявана на два пъти, издигнатият от св.Наум храм се е запазил като централно помещение на сегашния. Тази оцеляла до наши дни църква, с гроба на Наум Преславско-Охридски и с високохудожествените си стенописи от 1806 г., дело на зографа Търпо Константинов от гр. Корча, в които централно място заемат образите на княз Борис-Михаил, на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, отделно на Наум, Климент и княз Йоан-Владимир, е най-вълнуващият пантеон на Първото българско царство и на неговия Златен век.
Никой православен християнин не е забравил, че той е един от първомайсторите, заложили в Преслав и Охрид основите, върху които се гради православната култура оттогава и до днес.
