Buy now

Св. свещеномъченик Антипа, епископ на Пергам Асийски

Чества се на 11 април

Гонението срещу християните започнало още през първите години от живота на Църквата. Най-напред те били преследвани, мъчени и убивани от неповярвалите юдеи, след това от езическите тълпи, а от втората половина на първи век римската власт предприела организирано и всеобщо гонение. Много мъченици станали жертва на юдейския фанатизъм и на езическата жестокост.

Един от тях е свещеномъченик Антипа, епископ на Пергамската църква. За него споменава св. евангелист Йоан Богослов в своята книга Откровение. През време на римския император Домициан апостолът бил заточен на остров Патмос. Там в тайнствено видение му се явил Син Божи и му открил достойнствата и недостатъците на седемте най-известни по онова време малоазийски църкви.

Духовното състояние на Пергамската църква Той описал със следните думи:

„Зная делата ти, и где живееш, там, гдето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата ми дори в дните, когато верният Ми свидетел Антипа биде умъртвен между вас, сред които живее сатаната“ (Откр. 2:12-13).

От тези думи узнаваме, че към края на първия век епископът на Пергамската църква е бил човек благочестив и непоколебим във вярата си. Апостолът не съобщава името му, но несъмнено е, че той е бил приемник на верния свидетел Антипа, който останал твърд в своите християнски убеждения и мъченически загинал за Христа Иисуса – „биде умъртвен между вас“.

Жителите на гр. Пергам обаче били фанатични почитатели на идолите и прекарвали живота си в крайно нечестие. Като наблюдавал живота им, човек наистина оставал с впечатлението, че „сред тях живее сатаната“. Между тези хора благочестивият Антипа бил като фар в тъмна нощ и като роза между тръни. Не се смущавал той от злобата на езичниците, а добросъвестно и с усърдие изпълнявал задълженията си като пастир и проповедник. Той разкривал заблудите на идолопоклонниците и ги съветвал да се обърнат към истинския Бог. Убедителните му проповеди и личният му благочестив живот привлекли много езичници в лоното на Христовата църква. Езическите божества губели своите почитатели, поклонниците на идолите намалявали, все по-оскъдни ставали жертвите в капищата. Езичниците обвинявали Антипа за това.

През това време, с разрешение на император Домициан, областните управители в цялата империя предприели жестоко гонение срещу християните. Възползвани от този благоприятен случай, идолските жреци хванали Антипа, завели го при началника на града и го обвинявали, че той е станал причина да се разгневят боговете и да престанат да се грижат за града, в който вече не им се отдава подобаващата чест.

– Вярно ли е – запитал градоначалникът Антипа, – че ти не само че не се покланяш на боговете, но и другите учиш да не ги почитат? От това страда нашият град, защото оскърбените богове са го лишили от своята милост и са престанали да се грижат за неговото благосъстояние. Остави християнството, покай се и се подчини на нашия закон. Ако не сториш това и продължаваш да презираш нашите богове, ние ще те подложим на наказание съгласно римския закон.

– Аз съм християнин – отговорил Антипа – безразсъдната царска заповед не мога да изпълня и на лъжливите богове няма да се поклоня. За да ти дам точен и ясен отговор ще ти кажа още, че вашите богове са безсилни и не могат да защитят града. Оставете вашите заблуждения, покайте се и повярвайте в Христос, който е слязъл от небето да спаси всички човеци. Той е истинският Бог и ще дойде в края на вековете да съди всички и да въздаде всекиму според делата му – или награда, или наказание.

– Какво е това ново учение? – извикал градоначалникът. Вие се подчинявате на някакъв нов, измислен от самите вас закон и отхвърляте древното богопочитание, предадено от бащите ни. Остави новата вяра и престани да почиташ за Бог един човек, когото Пилат Понтийски разпна като злодеец. Покори се на царската повеля и си живей спокойно. Ние ще ти помагаме във всичко и ще те обичаме като свои синове, защото твоята възраст изисква това – всички да те обичаме и да те почитаме като баща.

– Каквото и да ми говориш – казал Антипа – аз не съм толкова безразсъден, че след като съм доживял до старост и съм стигнал до края на земните си дни, сега да изоставя истинската вяра и да отстъпя от спасителната истина. Няма да измамиш моя ум, защото той е просветен от мъдростта на Божествените книги. Ако ние се не покаете и не престанете да почитате за богове вашите идоли и ако не повярвате в истинския Бог, ще загинете.

Обезумялата от ярост езическа тълпа не искала повече да слуша думите на благочестивия старец – епископ. Хванали го и го завлекли в езическото капище. Там имало идол: голям бик, изкован от мед. Нагорещили го до начервяване и хвърлили в него Антипа. Той се прекръстил благоговейно и извикал:

– Боже, Който си ни открил скритата от векове тайна на нашия Господ Иисус Христос, благодаря Ти за всички Твои благодеяния. Благодаря Ти, че ме удостои с този час и ме сподоби да бъда записан в списъка на мъчениците за Твоето учение. Приеми заминаващата от временния живот моя душа и я надари с Твоята благодат.

Като понасял спокойно и с твърдост страшните мъчения, св. Антипа се молел за враговете си и за целия свят. Постепенно телесните сили отслабвали и тихо издъхнал. Християните благоговейно погребали тялото на светия мъченик. Мощите му били запазени. Бог ги надарил с лечебна сила.

Related Articles

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close