Buy now

Св. свещеномъченик Василий Амасийски

Чества се на 26 април

В края на ІV век (395 г.)  Римската империя била разделена на две части – Западна римска империя и Източна римска империя. Император на Западната римска империя станал Константин, а на Източната – Линикий. Константин бил убеден християнин и покровителствал християнството, а Линикий бил езичник. Двамата сключили мир, който бил подкрепен и с женитбата на Линикий за сестрата на Константин, Констанца, която също била християнка. Под нейно влияние и за да спечели доверието на Констанца, Линикий приел християнската вяра и даже издал няколко закони, благоприятни за християните. Но той бил неискрен и след известно време се отрекъл от християнството и и подновил гонението срещу християните в областите, които били под негова власт.

Императрица Констанца имала в двореца си една млада и хубава прислужница девойка, на име Глафира, която била християнка. Скромна и благочестива, тя спечелила любовта на своята господарка. Красотата й привлякла вниманието и на Линикий.В него се появили нечисти мисли. Той се надявал, че чрез подаръци и лъжливи обещания ще победи нейната скромност и благочестие и ще спечели любовта й. Затова изпратил при нея един свой придворен служител с предложение да се ожени за нея, като обещал да изгони царицата. Това предложение наскърбило и изплашило скромната девойка. Със сълзи на очи тя разказала това на Констанца и я молела за защита. За да я спаси от преследванията на Линикий, императрицата пуснала слух, че Глафира е умряла.

След известно време Констанца решила, че е по-добре Глафира да отиде някъде далеч от двореца и от столицата Никодимия. Като я надарила богато за нейната вярност и доброта, тя й дала верен служител, който да я придружи. Преоблечена в мъжки дрехи, Глафира напуснала двореца.

Дълго пътувала тя и най-после пристигнала в Понтийския град Амасия. Един от тамошните жители, на име Квинтий, като узнал, че Глафира и спътникът й са християни, поканил ги в своя дом, приел ги гостоприемно и ги помолил да останат да живеят в неговото семейство. Той им разказал, че в града има много християни. Разказал им за епископ Василий, когото всички обичали заради неговите добродетели и светост. След няколко дни сам епископът ги посетил, разговарял дълго с тях и разпитал подробно за тяхното отечество и за предишния им живот. Като узнал причината, която заставила Глафира да напусне двореца, той я посъветвал да не се среща и да не разговаря с непознати хора. Василий се страхувал от нови гонения. Той бил убеден, че ако императорът узнае, къде се намира Глафира, не само тя, но и всички християни, които живеят в града, няма да изягнат гнева му.

Опасенията на епископа се оправдали. По това време в Амасия се строяла първата християнска църква. Глафира пожелала да вземе участие в това добро дело и предала на епископа всичкото злато и сребро, които получила от императрицата, когато напуснала двореца. Оснев това тя написала на Констанца писмо, с което й съобщила новото си местожителиство и я молела да изпрати средства за довършване на новата църква. Като получила писмото, императрицата много се зарадвала. Тя веднага изпратила исканите средства и написала на епископ Василий писмо, с което го молела да вземе под своя закрила Глафира.

Тези писма попаднали в ръцете на същия чиновник, когото Линикий по-рано пращал с дарове при Глафира. Като узнал, че девойката е жива и се намира в Амасия, императорът заповядал да доведат в столицата и нея, и епископ Василий. Не се удало обаче на Линикий да изпълни своите зли замисли по отношение на Глафира: тя била вече починала. Епископ Василий бил доведен в Никодимия при императора. Придружили го двама любими негови дякони – Партений и Теотим.

В столицата Василий бил затворен в тъмница. Двамата дякони се настанили в дома на един християнин, на име Елпидифор, който добре познавал тъмничния пазач. На Елпидифор и на двамата дякони той разрешил да посещават епископа през всяко време. Те влизали свободно в тъмницата и прекарвали заедно с Василия цели дни и нощи в молитва, духовно пение и душеспасителни беседи.

Преди деня, определен за съд, Василий повикал приятелите си и през цялата нощ се молел и чел Псалтира. С особено чувство той произнесъл думите на псалмопевеца: „Взема ли крилете на зората и се преселя на край море – и там Твоята ръка ще ме поведе и Твоята десница ще ме удържи“ (Пс. 138:9-10). В тези думи той видял пророческо указание – при какви бедствия той ще умре. Като завършил молитвата, Василий казал на приятелите си:

– Братя, нашите изпитания се приближават. Не бойте се, не изнемогвайте от предстоящата нам скръб, но оставайте мъжествени и непоколебими във вярата, издигайте душевните си към Оня, Който може да ни спаси. Знайте, приятели, че тази нощ ми се яви Сам Господ и ми откри какъв ще бъде моят край и каква слава ще дарува на мене, Своя раб. А вие не скърбете, но се върнете у дома и укрепявайте братята. Изберете за епископ Евтихий.

След това епископът помолил Елпидифор да се грижи за християните, благословил натъжените дякони и ги освободил.

На другия ден завели Василий при Линикий на съд. Той обвинил епископа, че е укривал Глафира и не съобщил за пристигането й в Амасия. Василий отговарял с такава твърдост и спокойствие, че Линикий повече не се обърнал към него и заповядал да го закарат отново в тъмницата. След това няколко пъти изпращал при него чиновник с обещание, че ще го помилва, ако се отрече от вярата си. Но нито обещанията, нито заплахите – нищо не било в състояние да сломи твърдостта на Василий. Той казал да съобщят на императора следните негови думи:

– Да ми дадеш и цялото си царство, пак не ще ми вънеш онова което ще загубя, ако се откажа от истинския Бог. По-добре сам ти ме послушай и проси милост от Бога. Нашият Господ е добър и милосърден. Той ще приеме твоето покаяние.

Тези думи още повече разярили императора, и той изпратил да кажат на епископа, че, ако не се поклони на езическите божества, ще бъде посечен с меч и тялото му ще бъде хвърлено в морето. Василий поръчал да съобщят на императора, че той е готов да понесе всякакви мъчения, но докато има в него дихание, няма да се отрече от своя Бог. По заповед на Линикий започнали да го бият жестоко, а той все повтарял думите на св. ап. Павел: „Ни скръб, ни теснота, ни мъки, ни огън, ни смърт не могат ме отлъчи от любовта Христова“ (Рим. 8:35,38).

Епископът отишъл на смърт, придружен от много християни. Когато стигнал до мястото на наказанието, той паднал на колене и започнал да се моли за своето паство, за всички християни и за враговете си. След това бблагословил присъстващите, обърнал се към палача и му казал:

– Приятелю, изпълни това, което ти е заповядано.

Отсекли главата на светия мъченик и хвърлили и нея, и тялото му в морето. Ангел Господен открил на Епидифор и на дяконите мястото, където те могат да намерят тялото на светия епископ. С помощта на местни рибари те извадили тялото от морето край град Синоп, занесли го в Амасия и го поставили в новопостроения от него храм.

Related Articles

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close