Стефан Първомъченик (на гръцки: Πρωτομάρτυρας Στέφανος) е християнски светец от I век, определян от традицията като първомъченик и архидякон.
Сведенията за него са ограничени и идват главно от новозаветната книга „Деяния на светите апостоли“. Предполага се, че е елинизиран евреин, който е сред първите дякони в ранната християнска общност в Йерусалим. Заради религиозните си възгледи е обвинен пред еврейския Синедрион в богохулство, осъден е и е убит с камъни от разярената тълпа в Йосафатовата долина. Това се е случило около 34 година.
Според житието му въпреки ужасното дело, малко преди да предаде Богу дух, свети Стефан се помолил „Господи, не им зачитай този грях“.
В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Сърбите са избрали този светец за свой покровител. Неговото име носи и българската Желязна църква в Истанбул.
Въпреки категоричната основа на Стефановден в миналото, най-вече в селата, девойките са изпълнявали езически ритуал за женитба, при който са връзвали пръстени на китките си и са ги пускали в менче с вода или в реката. На някои места и днес този обичай се изпълнява като атракция. Макар и хората да не вярват в магическата му сила, важно е да се знае, че подобно изпълнение е своеобразно богохулство спрямо Христовия мъченик архидякон Стефан и самия Гаспод Иисус Христос. Освен това, всяко подобно гадание се смята за тежък грях, за който извършващите го са лишавани от Свето Причастие – сърцевината на Църковния християнски живот.
