Семената на различните растения имат различен срок на „годност”, т.е. време, в което могат да се съхранят на сухо, след което да бъдат засадени, поливани редовно, да вържат и да дадат добра реколта. Затова не се изненадвайте, когато някои от тях не покълват въпреки усилията ви. Това означава, че са надминали „възрастта”, след която могат да бъдат жизнеспособни. Тя се изчислява от момента на прибиране на реколтата. При някои култури те могат да се съхранят в отлично състояние дори до пет-осем години, но при други не повече от две. От тези, които издържат до осем години са тези на каставиците и корнишоните, а също така и на динята, пъпеша, тиквичките и краставиците. Семената на фасула, граха, боба и царевицата издържат незасадени при добро съхранение пет-шест години. Тези на атишока, зелето, ряпата, репичките, цвеклото, доматите, аспержите мога да издържат на сухо четри- пет, а на патладжана, праза, морковите, салатите и спанака четири години. Между две и три години без почва издържат тези на кромид лука, чушките, магданоза, ревена, копър и лапада. Най-нетрайни се оказват семенцата на целината и пащърнака, които са жизнеспособни една – две години.
Впрочем, при археологически разкопки да били открити семена от пшеница, които при засяване и специални грижи са поникнали. Учените обясняват, че съхраняването им в глинени съдове, в които влагата е в ниски количества, е съдействано за тяхното покълване. На практика обаче фермерът, дори любителят – градинар трудно може да им осигури такива условия. Затова, не разчитайне на случайността, а се придържайте към установените цифри за съхранение на жизнеспособността на семената.
