От: Свещеник Алексий Мечев
Източник: „Богоносци”
След като преминахме четиридесетницата на Великия пост, ние встъпихме в нова, напълно различна четиридесетница. Досега плакахме за греховете си, изповядвахме немощите си, смирявахме се чрез пост и въздържание — понеже във всичко сме виновни — и просехме милост и прошка за греховете си.
Четиридесетницата, която започна със славното Възкресение на Иисус Христос, ни въведе в обновеното, светло състояние на християни, освободени от осъждането, възкресени за нов свят живот и уверени в даруваното им вечно и блажено безсмъртие.
Досега образец за нас бе нашият Господ, Който започвайки делото на спасението на човешкия род, прекарал 40 дни в най-строг пост, в уединена молитва и борба с невидимите врагове.
Сега виждаме същия Господ, явяващ се на Своите ученици в продължение на 40 дни, но Го виждаме прославен, победоносен, тържествуващ над всички Свои врагове. Колко утешителни за нас са тези многократни явявания на Господа на учениците Му след Неговото Възкресение. Всички те свидетелстват за Неговата велика любов към вярващите в Него.
Ето първото уверение за това Господне благоволение, с което са се сподобили християните: възкръсналият Господ се явява само на Своите, само на най-близките Си ученици, само на онези, които вярват в Него. И ние се питаме: защо Господ не се явил в Йерусалим на Своите коварни врагове, на първосвещениците, книжниците и фарисеите? В какво объркване, срам и поражение Той би ги показал тогава на народа, на онези, които те подучили против Него.
Така ни се струва, братя, поради нашето тщеславие и властолюбие: ние сме тези, които обичат да виждат своя враг посрамен, ние сме тези, които се хвалят с победата си над него. За нас е лесно да стъпчем под нозете си онзи, който е искал да ни навреди.
Нашият Господ е любвеобилен, Той се смилява над враговете Си. Дава им възможност сами да осъзнаят вината си, да се убедят в своето престъпление и доброволно да отидат при Него.
Щеше ли да бъде от полза, ако Той се бе явил в слава на Своите врагове? Може би за миг те щяха да се смутят, а после?
Ако дори самите Господни ученици не Го посрещнали веднага с вяра, а сметнали радостта за сън, за привидение, за обикновено проявление на духа, колко повече Неговите противници, заслепени от страсти и злоба, щели да Го посрещнат със съмнение, с неверие, с нов прилив на злоба и ненавист.
Но дори и да Го бяха приели, дали това щеше да продължи дълго? Виждаме, че и сред нас някои мислещи хора не желаят да признаят очевидната истина и упорито я отхвърлят по внушение на своята гордост, желаейки да се прославят.
Господ се явил на онези, които макар и поразени от скръб след Неговата смърт, макар и видимо загубили вярата си в Неговото Възкресение, веднага щом им се явил и както преди стоял сред тях, говорейки им по Своя удивителен и познат начин, хранейки се и пиейки, показвайки им белезите и раните Си, тозчас заменили съмнението и тъгата с радост, с увереност, с такава привързаност, заради която били готови да излязат по площадите, да претърпят страдания, да приемат мъченическа смърт. Вижте колко разнообразни били тези явявания на Господа! Той се явил първо на жените, за да ги възнагради за мъжеството, с което Го следвали до последния Му дъх; Той се явил на Петър, който три пъти се отрекъл от Него, за да го ободри и да му върне апостолското достойнство; Той се явил по пътя на двама от учениците, защото двама свидетели по-лесно щели да убедят апостолите и накрая, когато всички апостоли били подготвени и се намирали в трескаво очакване, изнемогвайки от нетърпение, Той застанал посред тях, за да ги благослови за великото дело, което им предстояло след Неговата смърт. Той се явил на всички вярващи, за да ги увери в Своята божественост.
Показвайки чрез Своите явявания грижата Си за всички нужди на Своите ученици, Господ още веднъж потвърдил любовта Си към християните. Той се явил на всички ученици и поотделно на някои от тях. Това означава, че Господ се грижи както за цялата Църква, така и за всеки един вярващ.
Господ се явил не еднократно, не два пъти, а много пъти. Това означава, че в каквото и състояние да се намираме, в каквито и обстоятелства, Той е винаги с нас. Неговите явявания винаги носели радост, помощ, утеха: ето Мария стои до гроба Господен и плаче, а Господ е зад нея, за да облекчи скръбта ù. Ето двама от учениците вървят към Емаус и в смущението си изливат своята душевна скръб, своята поразена надежда, а Господ е там, за да разсее съмненията им. Апостолите са заключили вратата, Тома не иска да повярва, ако не докосне Господните рани и Господ удовлетворява всички. Не е ли утешително това и за нас? Христос е обещал да бъде винаги с нас: от какво да се боим?
