Имената на дванадесетте месеци от годината, които използваме днес в България са от латински произход.
Нека да разгледаме как древните римляни са избрали имената на 12-те месеца на годината.
Януари: Помпилий добавя още един месец до началото на годината и го нарича януари на Янус, бог на началото и края.
Февруари: Около 690 г. пр. Хр., Нума Помпилиус превръща периода на празника в края на годината в свой собствен празник, наречен след фестивала Февруари. Така февруари получава името си.
Март: Древните римляни настояват всички войни да престанат по време на празника между старата и новата година. Тъй като през този месец войните са спирали, много историци смятат, че месецът е наречен на Марс, римския бог на войната.
Април: Съществуват три теории за произхода на името на този месец. Някои казват, че април е получил името си от латинската дума, която означава „втори“, тъй като април е вторият месец по древния календар, а други твърдят, че идва от „aperire“. Латинската дума, която означава „отваряне“, защото представлява отварянето на пъпките на растенията. Други пък смятат, че април е кръстен на богинята Афродита.
Май: Кръстен е на Мая, богиня на земята, отглеждаща растения.
Юни: Очевидно, юни винаги е бил популярен месец за сватби! Римляните назовали юни на Юнона, царицата на боговете и покровителката на брака и сватбите.
Юли: Юли е кръстен на Юлий Цезар през 44 г. пр. Хр. Преди това юли се наричал „Quintilis“, което е латинската дума за „пет“.
Август: Август е кръстен на Август Цезар през 8 г. пр. Хр. Преди това месецът се е наричал „Sextillia“, което на латински означава „шест“.
Септември: Името на септември идва от „седем“.
Октомври: Името на октомври идва от „окто“, латинската дума за „осем“.
Ноември: Името на ноември идва от думата за „девет“.
Декември: Името на декември произлиза от… Да, правилно се досетихте, латинската дума за „десет“.
А какво ще си помислите ако ви кажем, че всъщност ние българите сме си имали собствени имена за месеците също като римляните? Имената на дванадесетте месеца от годината, които използваме днес в България, са от латински произход. В миналото нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние днес сме забравили, а те звучат толкова красиво.
Ето, как са ги наричали:
Януари бил Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег). „Месецът на горящия дънер“ – това е значението на старобългарски.
Февруари наричали Малък Сечко (Сечко, Съчен). Значението на това име било „Месецът на страшния лед“.
Името на март било Сухи (Сухих) – сухият месец.
Брезов (Брязок) старите българи наричат месец април, което означавало „Многоцветният месец“.
Месец май за предците ни бил Тревен (Тръвен, Цветен) – „Тревистият месец“.
Юни бил Червеник (Изок) – „Червеният месец“.
Юли наричали Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – „Месецът на жътвата“.
Името на месец август било Зарев (Орач), което означава „Месецът на оранта“.
Руен (Руй) за старите българи бил септември. Значението на това име било „Изобилният (плодородният) месец“.
Месец октомври бил Листопад – месецът на падащите листа.
Груден – така старите българи наричат месец ноември. Значението на старобългарски било „Месецът на грудките“.
Последният месец от годината декември бил наричан Студен – буквално студеният месец.
