Два дни след отпътуването на папа Франциск Старозагорският митрополит Киприян, който е и говорител на Светия Синод направи изявление по повод визитата
„Следвай ме“ публикува пълният текст:
„ За мира на целия свят, за благоуспяването на Светите Божии Църкви и единението им, на Господа да се помолим!“ (от Великата ектения)
Обични в Господа братя и сестри,
Посещението на Негово Светейшество папа Франциск в родината ни беше коментирано от много източници и автори, които често защитаваха дори и противоположни становища.
Като пряк участник и свидетел на случилото се, ще кажа, че посрещането на папа Франциск в Св. Синод на БПЦ, макар и определено като „протоколно“, беше изпълнено с дух на разбирателство, толерантност и диалогичност.
Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, с присъщия си такт и добронамереност, изказа своите, а и на членовете на Св. Синод, добри чувства към главата на Римокатолическата църква и водената от него делегация. Твърдо мога да заявя, че това наше позитивно посрещане беше ясно видяно и оценено. Ние приехме св. отец като глава на суверенна Ватикана. По този начин Светият Синод на БПЦ-Българска патриаршия, воглаве с Българския патриарх Неофит изрази своето уважение и застана твърдо зад министър-председателя на България, г-н Бойко Борисов, който преди една година покани папа Франциск на официално посещение в България.
След срещата, до края на пребиваването си в България, а ще добавя, и по време на визитата си в Република Северна Македония, той даде достатъчно ясни послания за добронамереното му отношение към родната ни Църква и народа ни. Не беше формална особено позитивната оценка, която папата даде за значението на изключително богатата и вековна българска култура. Как да не оценим и думите му, казани за делото на Светите братя Кирил и Методий, както и това, че то е съхранено от нашите деди и майки, деца на Майка България?
Част от народопсихологията ни е не да се вглеждаме в позитивното и значимото, а да придаваме особена тежест на негативни, делнични и преходни нюанси. Някои дори ги откриват и там, където ги няма.
Какво да кажа на авторите, които тези дни видяха „страх“ в Св. Синод на БПЦ-БП от посещението на папа Франциск? Част от тях твърдяха, че този „страх“ обхваща едва ли не всички членове на БПЦ-БП.
Нелепостта на подобни твърдения, генерирани от хора, които най-малкото не познават собствената си история, за да не търся друго определение, е повече от очевидна. Ще добавя, че не толкова отдавна с думите на Спасителя „Да не се смущават сърцата ви, вярвайте в Бога и в Мене вярвайте!“ /Йоан 14:1/ само в Старозагорска епархия девет свещеници дават живота си за вярата, а над тридесет са малтретирани, затворени и изпратени в лагери за години. Могли са да го избегнат, ако откажат сана си.
Ние, винаги ще пазим и ще се стремим да съхраняваме със страхопочитание Божиите заповеди. Те са вечни, в тях няма конюнктура и престъпването им означава изтръгване на православните ни корени и вяра. Каноните са ясни, от собствената ни воля зависи да ги спазваме или не. Това не е ретроградност и схоластика, а жива истина, която ни съхранява като народ и дух. Нека поне малко се почувстваме потомци на Св. Йоан Рилски, спазвайки думите от Завета му към неговите следовници: „Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, но ходете по дадения път!“
Що се отнася до молитвите за мир, ние, духовниците, всеки ден, сутрин и вечер, се обръщаме към Всеподателя с думите: “За мира по целия свят, за преуспяване на светите Божии църкви и единението им, на Господа да се помолим!“, оставайки в мир и единение с всички, които са се молели.
Добре е някой от критикуващите да влезе и да ги чуе. Имат тази възможност във всички храмове на БПЦ-БП.
Накрая искам да изразя доброто си чувство към папа Франциск и личността му на добър пастир, който винаги ще търси добротворство и миротворство, носейки в себе си човещина и коректност. Качества, над които в личен план трябва да работим всички. Особено преди да се осмелим да критикуваме.
