Славата на стрийт художника расте, но отново унищожават творбите му
Докато галериите по света са затворени от месеци и много творци се оплакват от липса на вдъхновение заради пандемията, тайнственият стрийт художник Банкси прави истински фурор, пише „24 часа”. Не само на пустите улици, където предпочита да твори, но и в луксозните салони на аукционите.
Негови картини започнаха да се продават по-скъпо от тези на Пабло Пикасо още през октомври – нещо, което само допреди няколко години се смяташе за немислимо. А последните месеци Банкси даже счупи собствения си рекорд за най-скъпа творба.
Черно-бяла рисунка на момче, което си играе с кукла – медицинска сестра, докато екшън фигурите му Спайдърмен и Батман стоят, зарязани в кошче наблизо, стигна 16,7 млн. паунда на търг. Парите ще отидат за фондацията на британското здравеопазване, която подпомага изпаднали в нужда медицински работници.
Художникът изпраща картината в болницата в Саутхемптън по време на първата вълна на коронавируса през май, придружена с бележка: “Благодаря за всичко, което правите!”. Предишният негов рекорд бе 9,8 млн. паунда за платно, на което депутатите в британския парламент са изобразени като шимпанзета.
Миналата година негова творба, вдъхновена от известната картина “Езеро с водни лилии” на Клод Моне, достигна 7,5 млн. паунда в Париж, докато на същия аукцион портрет от Пикасо бе продаден за 3,8 млн. паунда.
Банкси бе “осъвременил” пасторалния пейзаж на френския импресионист с изхвърлени пазарски колички в езерото – често срещан проблем в родната му Англия. От британската аукционна къща “Кристис” обявиха, че през юни организират търг за негово копие на друга известна В творба, което очакват да се продаде между 3 и 5 млн. паунда.
Всъщност майсторството му да пресъздава необикновеното време, в което живеем, по провокативен начин го прави толкова желан не само от познавачите на изобразителното изкуство, но и от обикновените хора. Проучване показа, че той е бил ай-търсеният творец през гугъл и от територията на България през миналата година. Което не е изненадващо, тъй като Банкси създаде няколко запомнящи се творби, получили световен отзвук. Освен това започна да използва социалните медии, за да повдига завесата към хитростите, които прилага при създаването им, за да крие своята самоличност.
Миналата година той пусна клип как влиза в лондонското метро в защитен костюм, очила и респиратор и се представя за служител, извършващ дезинфекция. Но в пръскачката, която носи, всъщност има боя. Така буквално за минути, използвайки различни шаблони, той създава цяло семейство с мишки, които си играят с маски за лице, докато от устата им излизат пръски.
Банкси се прави на служител, извършващ дезинфекция, за да изрисува вагон от лондонското метро.
За жалост, тази му творба вече може да се види само в клипа, тъй като ръководството на подземната железница я заличи, защото противоречи на политиката му да не допуска графити в метрото.
Банкси обаче е свикнал с подобно отношение. В началото на 90-те години на миналия век, когато започва да рисува по стени и влакове в Бристъл,
изкуството му се възприема за вандализъм и щателно е изтривано.
Полицията многократно се опитва да залови тайнствения извършител. В едно от редките си интервюта, давани писмено, признава, че при едно от преследванията е трябвало да се крие цял час под камион, докато масло от него капе върху главата му. Тогава осъзнал, че или трябва да започне да рисува по-бързо, или да забрави за това. Така се ражда и неговият подход за експресно създаване на изкуство чрез предварително изработени шаблони, което той демонстрира и във видеото за последната си творба върху бившия затвор в град Рединг.
В нощта преди местния съвет да заседава дали сградата да бъде продадена, или превърната в изложбен център, Банкси нарисува върху нея затворник, който бяга по въже от чаршафи, завързано към пишеща машина. По този начин той много активно се намеси в спора за бъдещето на затвора, още повече че в графита му мнозина разпознаха един от най-известните хора, заключвани на това място – Оскар Уайлд.
Писателят и драматург е тикнат в пандиза заради хомосексуалност, която през XIX век се смята за непристойно поведение. И макар еднополовите съюзи да са признати и законни в Обединеното кралство, само за дни произведението на Банкси бе надраскано, а след него бе осквернена и рисунка на пишеща машина в неговия стил, появила се на близък мост.
Последната творба на художника върху бившия затвор в Рединг е с ограда и охрана, след като бе надраскана. Въпреки това вече месец продължават да се стичат хора, за да я снимат.
Последната творба на художника върху бившия затвор в Рединг е с ограда и охрана, след като бе надраскана. Въпреки това вече месец продължават да се стичат хора, за да я снимат.
Все още не е ясно дали това е изолирана проява на вандализъм, или начало на нова творческа война, в каквато стрийт художникът вече е участвал. И двете посегателства бяха подписани с “Тийм Робо” – намек за времето, в което Банкси си оспорва лидерство по английските улици с колегата си Джон Робъртсън, известен като Крал Робо. Двамата взаимно си драскат графитите, като силната им вражда даже е разказана в документален филм. Врагът на Банкси обаче умира през 2014 г. и през последните години той необезпокоявано рисува по цял свят.
Но явно колкото по-голяма става славата му, толкова се увеличават и желаещите да я оспорят. Факт е обаче, че последната му рисунка върху Редингския затвор вече е със специална ограда и охранител, а снимащите се пред нея не спират вече втори месец.
“Моята анонимност е моето спасение. Тази крепост ме пази”, казва художникът. Според него никога не е било по-лесно да продаваш изкуството си. “Вече не ти трябва диплома, портфолио, нито се налага да спиш с човек с власт или пък да се молиш на галерии. Трябват ти идеи и бърз интернет. За първи път буржоазният свят принадлежи на народа”, казва Банкси.
Журналистът Саймън Хатънстоун, който успява да го интервюира за “Гардиън” през 2003 г., го описва като 28-годишен бял мъж, носещ мръсни
дънки и тениска, със сребърен зъб, сребърна обеца и сребърна верижка на врата. Започнал да рисува на 14-годишна възраст. Бил изключен от училище и трябвало да прекара известно време в затвора за дребни престъпления. Смята се, че е роден през 1974 г. в крайбрежния английски град Бристъл, където първоначално създава улични графити с други художници. Когато интересът към неговото творчество се увеличава, се мести да живее в Лондон преди около 20 години.
Хатънстоун обяснява, че анонимността е жизненоважна за Банкси, тъй като графитите му са незаконни. Съдебно дело определи, че той не може да има права върху тях, тъй като са създадени върху чужда собственост без разрешение. Точно те обаче доведоха до световната му слава, благодарение на която сега продава картини за милиони чрез агенцията си. Затова и Банкси не спира с тях, независимо дали ги унищожават, или охраняват като особено ценно изкуство.
