Тръгна Господ като просяк беден

Сергей Есенин

Тръгна Господ като просяк беден,

любовта на хората да види.

Срещна старец, върху пън поседнал,

дъвче бавно къшеят последен.

Старецът погледна този просяк,

по пътеката, с бастун железен,

и помисли: „Виж го, колко бос е

и залита, май, от глад болезнен.”

Приближи се Господ, скрил тъгата:

Вижда се, сърцата им — корави…

Каза старецът прострял ръката:

„На, вземи… хапни за здраве”.

1914

(Превод от руски език – Мария Шандуркова)

Шел Господь пытать людей в любови

Сергей Есенин

Шел Господь пытать людей в любови,

Выходил он нищим на кулижку.

Старый дед на пне сухом в дуброве

Жамкал деснами зачерствелую пышку.

Увидал дед нищего дорогой,

На тропинке, с клюшкою железной,

И подумал: «Вишь, какой убогой,—

Знать, от голода качается, болезный».

Подошел Господь, скрывая скорбь и муку:

Видно, мол, сердца их не разбудишь…

И сказал старик, протягивая руку:

«На, пожуй… маленько крепче будешь».

1914

Следвай ме – Култура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close