Роберт Майерс, детски психолог
Мозъкът на всеки човек работи различно. Като родители, вие виждате това всеки ден в своите деца. Вашият син, например може да определи точно колко време му е необходимо, за да подготви домашните и уроците си, а дъщеря ви никога не може да каже кога ще започне да чете за класното и за колко време ще се подготви. Или, едно дете започня всичко, което му се каже от пръв път, а друго едва що е чуло нещо и вече го е забравило.
Способността за планиране и регулиране на поведението, промяната на собствената реакция в зависимост от контекста на ситуацията, представлява високо ниво от нейрокогнитивните процеси, известни също като изпълнителни функции. Тези изпълнителни функции включват в себе си способността да регулираме своите емоции, да правим правилния избор, да решаване проблеми, да бъдем гъвкави, организирани и да общуване добре. Те играят важна роля не само за изпълнението на конкретни задачи, например детето от рано да планира подготовката на уроците, за да има време и за игра, но и определят каква роля ще играе то в дадена среда, например в училище, а възраснтният – на работа, за да го възприемат околните като успешен човек и да се отнасят към него като към успял човек. Накратко, изпълнителните функции имат пряко отношение към социалната роля на човека в продължение на целия му живот. Според някои учени те дори са по-силни, отколкото IQ. Освен това, доказано е, че ние можем да подобрим съществено работата на нашия мозък и съответно на нашите изпълнителни функции. Родителите също могат да помогнат в това отношение на своите деца. Това може да стане с помощта на упражнения за трениране на мозъка, но може да се постигне и с игри.
Предлагаме шест упражнения, подходящи за деца, но те могат да се използвят и от възрастни.
1. „Асансьорно дишане“. Практиката на дълбокото дишане (“асансьорно“ дишане)
усилва паметта и емоционалния контрол. На децата е забавно да го изпълняват. То може да се прави в седнало положение със скръстени крака или лежешком. Най-напред оставете детето да подиша равно. След това му кажете: „Представи си, че диханието ти е като асансьор – движи се нагоре и надолу. Хайде сега поеми дъх и пусни асансьора – вдишвай бавно до гърдите, задръж малко там и го изпрати най-горе, към носа и устата. Издишай. При второто вдишване го подканете да наблюдава как „асансьорът“ се спуска, т.е. вдишване, като първия път, но да се концентрира върху издишването.
2. Тренировка за координация на мозъка/ тялото. Нашият мозък и нашето тяло са част от едно общо цяло, от самите нас. Това означава, че физическото им натоварване е необходимо, за да са здрави и гъвкави. Същевременно подобрява и координацията им.
Упражненията, показани по-долу съдействат за интеграцията на най-важните функции на мозъка. Изпълнявайки ги, детето го прави по-ефективен.
Мърдане на пръстите на краката. Това упражнение помага много за координацията. Децата от всички възрасти се научават много лесно да го изпълняват.
Всяка сутрин, преди детето да стане от леглото, го накарайте да започне да движи бавно палците на двата крака нагоре, а после надолу до сгъване.
Движения на неводещата ръка. Накарайте детето да свърши нещо с неводещата ръка, например да премести някакъв предмет в определена посока, после да извърши елементарно действие. Впоследстиве усложнявайте действията. Първоначално можете да му помагате.
Кръстосани докосвания. Можете да правите това упражнение с него. От седящо положение го накарайте да докосне с левия лакът дясното коляно и обратно. Изпълнете го пет пъти. Другият вариантн е да направите „мелница“. От стоящо положение, краката са на широчината на раменете, последователно трябва да се докосне левия крак с дясната ръка и обратно. Повтаря се няколко пъти.
Усвояване на клавишите. Обучението по пиано или електронни клавишни инструменти е един от най-добрите начини за подобряване на интегративните процеси на главния мозък.
3. Игра за концентрация. Упражненията за подобряване на паметта и концентрацията са важни не само за детето, но и за възрастните. Вземете няколко играчки и ги сложете по определен ред. Накарайте детето да погледне за известно време. После ги разместете и го накарайте да ги подреди така, както ги е видяло първоначално. Можете дори да скриете една от тях и да го накарате да си спомни, коя точно играчка отсъства. На по-големите деца и подрастващите позволете първоначално наблюдение от 15 секунди. Размествайте ги и ги карайте да ги подреждат в първоначалния ред. Постепенно скривайте 2 , а после и 3 от тях, децата трябва да назоват кои липсват.
4. Семейните игри вечер. Научете детето да играе на шахмат, домино, решавайте логични забавни задачи, планирайте сътрудничество в постигането на някаква цел. Така се развива не само мозъкът, но се преодолява и фрустрацията. Тези игри вечер имат още едно преимущество – те заздравяват семейните възли.
5. Играйте на образователни онлайн игри. Така от ранна възраст ще създадете на детето навика, че компютърът и смартфонът могат да бъдат полезни, а не само играчки за убиване на времето.
6. Всекидневно време за „триумфи и крушения“. Ако успеете да подредите времето си така, че всеки ден да отделяте поне по половин час в спокоен разговор с детето, в който да го научите да споделя за своите успехи и съкрушения през деня, ще постигнете много, но и то ще си изгради защита срещу стреса.
Реализацията на всички тези упражнения и занимания не само ще подобри изпълнителните функции на мозъка, но и ще снъздане добри отношения, ще намали нивото на стреса и за децата, и за възрастните.
