Фондът за лечение на деца ще бъде закрит, той ще се слее с Националната здравноосигурителна каса, съобщи заместник – министърът на здравеопазването Жени Начева.
НЗОК изцяло ще обезпечава дейностите, извършвани до сега от Комисията за лечение в чужбина и от Център „Фонд за лечение на деца“ (ЦФЛД), като средствата за лечението на българските граждани, деца и възрастни, в чужбина по никакъв начин няма да бъдат намалени. Тези разходи ще бъдат преведени в пълен размер на НЗОК с трансфер от държавния бюджет, те са целеви и не могат да се използват за нищо друго. НЗОК ще продължи да покрива логистичните разходи – за транспорт, преводачески услуги и настаняване, които сега се осигуряват по линия на ЦФЛД. Целта на промяната е дейността за лечението на български граждани да бъде концентрирана на едно място, с което ще се избегне дублиране на функцията на институциите и разтакаване на чакащите за лечение в чужбина. И към настоящия момент на практика формулярите на всички деца минават през НЗОК, но логистиката е в полето на дейност на ЦФЛД. И сега Касата е контактната точка на страната ни, която отговаря за комуникацията с чуждите здравноосигурителни фондове. В Касата ще бъде обособена отделна административна структура, която да се занимава с тези случаи, като ще бъде използван и целия кадрови потенциал на Фонда. Това обясни зам.-министър Жени Начева на пресконференция в МЗ, като подчерта, че Касата е най-публично наблюдаваната и с прозрачно управление институция и от тази гледна точка притеснения не би трябвало да има.
По отношение прелицензирането на лечебни заведения, заложено в Проекта на бюджет на НЗОК за 2019 г., зам.-министърът беше категорична, че това се налага заради усилията на Министерството на здравеопазването съвместно със съсловните организации да изготви нови стандарти за дейност по всички медицински специалности. Едва след като бъде проверено съответствието на дейността на лечебните заведения с медицинските стандарти, ще бъдат сключени обективни договори за изпълнение на клиничните пътеки между НЗОК и изпълнителите на медицинска дейност. За прелицензирането болниците няма да заплащат, уточни Жени Начева.
Управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев коментира въвеждането на разходоефективността като възможност за влизане на нови лекарства в Позитивния лекарствен списък и лекарите да могат свободно да избират терапия на пациентите без да се достигне до преразход в бюджета на Касата. Това ще важи за лекарствата по протокол и за новорегистрираните медикаменти и няма да има отношение към прилагането на онкомедикаментите в болничната помощ. „По този начин осигуряваме достъп на българските пациенти до всички медикаменти, които производителят предлага на българския пазар, като паралелно с това гарантираме предвидимост на разходите“, посочи д-р Дечев.
Промените предвиждат създаването на Агенция за медицински надзор, която ще е второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на здравеопазването. Целта е всички административни режими, свързани с регистрация или разрешаване за извършване на лечебна дейност на всички болници, както и на всички видове дейност, осъществявана от тях, да се извършва от един държавен орган, който да упражнява и контрола. Най-логичното място на Изпълнителната агенция по трансплантация е именно под шапката на тази структура от гледна точка на факта, че по своята същност трансплантацията е вид медицинска дейност, всички права и задължения на ИАТ ще бъдат запазени, но обезпечени с по-голям административен капацитет и пациентите по никакъв начин няма да бъдат ощетени.
„Парламентът и всички политически сили поискаха от нас бързи реформи в системата, средствата да се разходват по-ефективно и прозрачно. Затова предлагаме промени в поредица закони“, посочи зам.-здравният министър. За да се случат Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса трябва да имат обща визия. От тази гледна точка параметрите по бюджета на НЗОК са съгласувани по един безпрецедентен консенсусен начин и от двете институции. Това увериха зам.-министър Начева и управителят на Касата д-р Дечев.
През 2019 г. общите разходи за здравеопазване са в размер на 5 256 700, 0 хил. лв. или 4,5% от БВП, като ръстът на средствата е 545 млн. лв., от които 53 млн. лв. са по бюджета на МЗ за дейности и политики.
Общият знаменател на предлаганите промени е разхождането на здравноосигурителните средства, които българските граждани отделят, да бъдат разходвани по най-ефективния начин и в интерес на пациента. Целта на министерството и Касата е промените да започнат от 1 януари, с което държавата да даде справедлива правна рамка, която да е от полза на обществото.
