Хипотеза: Пазителят на Иверската Богородична икона убит ритуално

Йосиф Муньос е погубен от нападателите си малко преди Хелуин

Гробът на брат Йосиф Муньос в Джорданвил

Пазителят на чудотворната Монреалска Иверската мироточива икона на Божията Майка – брат Йосиф Муньос е убит ритуално в съвсем не случайно време, ден преди Хелун. Това е една от хипотезата за смъртта му. Той бе открит починал в мъки след изтезания в хотелската му стая в Атина в нощта на 30 срещу 31 октомври 1997 година. Това се случка при мистериозни обстоятелства, а чудотворната икона изчезва безследно.

Двадесет и две години по-късно все още не е ясна причината, поради която нападателите са му посегнали, нито дали мироточивият образ на Пресветата Богородица е откраднат или е скрит от самия брат Йосиф Муньос преди смъртта му.

По време на съдебния процес през 1998 г. в Гърция стават ясни редица ужасяващи обстоятелства. Убийството му е подготвено предварително. Йосиф Мунос пристига в Атина поради фалшиво повикване, уж от неговия изповедник, живеещ на Атон. Но всъщност духовникът не е знаел нищо за това. В хотелската стая Пазителят на чудотворната икона е измъчван от няколко души и накрая е удушен.

Йосиф Муньос рядко е говорел за своя вътрешен живот, но общувайки с него, хората почти физически усещали, че пред тях стои човек с величава чистота. Всеки ден той четял пред чудотворната икона Акатист към Божията майка и към светеца, чиято памет Църквата отбелязва. По време на църковните служби се държал много скромно и никога не привличал вниманието: той стоял тихо отзад, подобно на монах.

Съдебната медицинска експертиза установява, че жертвата е била вързана за леглото в хотелската стая, а след това са й нанасяни удари. Следи от тях личали при огледа по главата и лицето, поради които е възникнал кръвоизлив в мозъка. Кръв течало от очите, бузите, нарязани с въже, адамовата ябълка била смачкана. Следи от мъчения се виждали и по краката, ръцете и гърдите. Стоейки дълго време в това състояние и сам, брат Йосиф умира. Лекарят предположил, че е починал между 2.30-3.00 през нощта, убийците са имали достатъчно време, за да покрият следите си. По време на процеса бяха прочетени писмените показания на един музикант, който наел стая на същия етаж, недалеч от стаята, в която Йосиф умира. Той чул стоновете на мъченика от стаята си. На 18/31 октомври 1997 г., в деня на възпоменанието на светия евангелист Лука, покровител на иконописците, който според преданието е създал първия образ на Божията майка, послужил да се нарисува и Иверската Вратарница, Йосиф Муньос се присъединява към него в небесния хор.

Пазителят на Монреалската мироточива икона на Иверската Божията майка е погребан след убийството си 13 дни по-късно в САЩ, в Джорданвил, на гробището на манастира „Света Троица“ на Руската православна църква зад граница. Искали са да го погребат със затворен ковчег,  но Бог определил друго. Ковчегът бил отворен, по тялото нямало следи на тление. Разказват, че на 12 ноември 1997 г., че във ветровитото манастирско гробище две свещи, поставени на гроба на мъченика Йосиф, горели около седем часа без да угаснат.

Кой е брат Йосиф Муньос?

Йосиф Муньос Кортес е роден на 13 май 1948 година в град Валпараисо, в Чили. Родителите му са испанци от благороден произход. От ранно детство момчето било възпитавано от майка си – дълбоко вярваща католичка – в дух на благочестие. Тя го научила на особено почитание към Пресвета Богородица. Още като малък у Йосиф се проявило милосърдното му сърце – той раздавал на бедните в църковния двор от джобните си пари, които получавал от майка си. Йосиф бил допускан в женския манастир на кармелитките, където понякога прислужвал в църквата. Когато бил още на дванадесет години той попаднал в храма на Руската Задгранична Църква в Сантяго, където служел Чилийският архиепископ Леонтий. Момчето било така трогнато от добротата и сърдечното отношение на владиката, че започнало да посещава този православен храм. По-късно, когато Йосиф навършил четиринадесет години, архиепископът по негова молба го приел в Православието. Владика Леонтий старателно се грижил за духовното израстване на юношата и подхранил у него стремеж към монашески живот.

Още от детството си Йосиф проявил забележителна художествена дарба. По-късно той завършил Художественото училище в Сантяго, дипломирал се като изкуствовед и след това се занимавал с преподавателска работа.

През 1971 година архиепископ Леонтий се преставил в Господа и Йосиф, който бил решен да посвети живота си на монашеството, се обърнал към Монреалския и Канадски архиепископ Виталий (Устинов), под чието ведомство се намирали Преображенският мъжки скит в Мансонвил и иноческото братство на Архиерейското подворие в Монреал. Желанието на Йосиф било да постъпи в братството на подворието, защото там имало възможност да се обучава на иконопис. След като получил благословение от архиепископ Виталий, през 1974 г. Йосиф заминал за Канада.

Но животът в подворието в Монреал не могъл да удовлетвори очакванията му. Йосиф не говорел руски, а познанията му по френски език също били недостатъчни. Заетостта с възложените послушания отнемала голяма част от времето му, а преподавателят му по иконопис, известният Николай Шелехов, от своя страна също имал множество други ангажименти. В крайна сметка Йосиф успял да получи едва няколко урока по иконопис и руски език. За това, без да прекъсва връзките си с подворието, той се записал в курсове по френски и английски езици, които можел да посещава безплатно. По това време канадската държава заплащала езиковите курсове за всички новопристигнали емигранти. Йосиф завършил двата курса и през 1979 година постъпил във факултета по теология на Монреалския университет, който завършил успешно със защита на дисертация за свети апостол Павел. Обемът на неговия труд бил около 500 страници. В същото време трябвало усилено да работи, за да се издържа.

При цялата тази натовареност Йосиф не изоставил своя стремеж към иконописта. Той много чел, работил самостоятелно. Полученото по-рано художествено образование му помогнало доста бързо да постигне добри резултати. С времето Йосиф започнал да получава поръчки и вече можел да живее скромно, но самостоятелно в неголяма квартира в Монреал.

В 1982 година Йосиф посетил Света гора. В малкия скит „Рождество Христово”, населен от монаси-зилоти, непоменаващи Вселенския патриарх, той видял копие на древната Атонска Иверска икона на Божията Майка – Портаитиса (Вратарница), нарисувано в този скит. Иконата така го поразила, че Йосиф няколко пъти настоятелно молил да му я продадат, но игуменът и монасите отговорили, че това е светиня и не се продава. На вечерната служба Йосиф на колене се помолил на Пресвета Богородица. В душата му настъпило успокоение и увереност, че иконата ще дойде с него. В момента, когато вече напускал двора на скита, игуменът Климент съвсем неочаквано го настигнал и му подал иконата с думите: „Йосиф, Божията Майка иска да дойде с тебе!”. Виждайки бедността на скита, Йосиф отново предложил на игумена да заплати за иконата, но той категорично отказал да приеме, като казал, че за тази светиня не могат да вземат пари. Тогава и Йосиф дал в себе си обет, че иконата никога няма да бъде източник за печелене на пари.

Света Гора дала много на Йосиф. През следващите петнадесет години той посещавал неведнъж скита „Рождество Христово”, понякога за продължително време. По собствените му думи веднъж пребиваването му на Атон продължило осем месеца. През тези дълги престои той се потапял изцяло в молитвената атмосфера на монашеския живот. Игумен Климент станал негов духовен наставник.

Иконата в Канада и поклоненията пред нея

В своята Монреалска квартира брат Йосиф поставил кандило пред подарената му икона и три седмици всяка вечер чел акатист към Божията Майка. На 24 ноември (11 ноември ст. ст.) 1982 година чудният образ на Пресвета Богородица започнал да мироточи. Чудото скоро станало известно по целия православен свят. От този момент животът на Йосиф силно се изменил. Той започнал да съпровожда с иконата първойерарха на Руската Православна Задгранична Църква митрополит Виталий при посещенията му в енориите на различни епархии. От разни места постоянно постъпвали молби и покани и често се налагало брат Йосиф да пътува с иконата сам. Той държал строго на своята принадлежност към Задграничната Църква и не предприемал нищо без благословение на нейното свещеноначалие.  Брат Йосиф Муньос посетил с иконата всички епархии на Руската Задгранична Църква, пътувал с нея и в чужбина по покани, за да могат да й се поклонят възможно повече вярващи.

Следвай ме – Вяра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close