От: Змей Горянин
Нощта е тъмна, а градът е светъл:
течат по улиците светлини,
блестят на „Невски“ златните кубета
и звън камбанен плиска на вълни.
И на вълни на люляка мирисът
се носи над празнуващия град
и всички хора толкова добри са,
че всеки срещнат срещат като брат.
Очите са и светли, и горещи, –
те по-пламтят от хилядите свещи –
и светлината все расте, расте…
И с вяра, що от дън душата блика,
повтарят устните вестта велика: –
за мир в света възкръсна Ти, Христе.
