Проф. Лилия Илиева,
специалист по сравнително езикознание
Нашият Спасител Исус Христос е бил несправедливо осъден и разпънат на КРЪСТ – форма на екзекуция, използвана от римляните, които вероятно са я заимствали като практика от Близкия Изток. Тя се е отсъждала за много сериозни престъпления и представлява бавна и мъчителна смърт, свързана с присмех и поругание от страна на публиката. Новите европейски народи – славяни, германци и келти, които са бъдещите християни, не са познавали тази форма за мъчение и екзекуция. Съответно – не са и разполагали с дума, с която да означат оръдието на убийството, т.е. – кръста. Просто думата „кръст“ тогава още не е съществувала при славяните.
Първият превод на евангелието на някакъв германски език е на готски език и се свързва с името на епископ Улфила от ІV век. По това време готите са имали държава на територията на днешна България, а самият Улфила е работел в района на днешния Търновски край. За за назове уреда за умъртвяването на Исус Христос, той е използвал думата GALG, означаваща „бесилка“. Така в готския превод Исус Христос е разпънат на бесилка, защото старите германи така са умъртвявали престъпниците – бесели са ги. Още в най-старите християнски текстове на старобългарски език обаче намираме вече думата КРЬСТЪ (кръст). Това е просто модификация на името… „Христос“. Всъщност, то е по-скоро титла, в гръцкия език Χριστός означава „помазан“ (върху когото е извършен ритуал, свързан с намазване ). Римляните са предавали гръцкото „х“ със съчетание „кх“ (писано ch), защото така са го чували. Затова на западноевропейските езици, където името идва от латинизираната му форма, то започва с „к“: “Крайст“, „Крист“ и т.н. И се оказва, че и старите славяни са чули за Разпятието за първи път от латиноезични проповедници! Нарекли са непознатия уред за екзекуция, показван им от проповедниците, с името на Христос, което в стария език е изглеждало точно така: КРЬСТЪ. Кратката гласна i в праславянски е давала гласна ь, което е фонетичен закон.
Християнството е било познато на нашите славянски прадеди много преди официалното покръстване на България. За него те са чули от латиноезични проповедници, вероятно – от романизираното по-старо население на земите ни.
И така, думата „кръст“ произлиза от името на „Христос“ (него сме приели в гръцката му форма с „х“ в началото от съседите си ромеи, т.е. – византийци).
