Народът отбелязва този ден като Голяма Богородица,
творци от всички изкуства посвещават творди на Пресветата Дева
Църквата чества Успение Богородично -моментът, в който Пресветата Дева Мария се е възнесла на небето с тялото си. Самата дума „успение” в превод от гръцки означава „заспиване”. Според църковното предание Божията Майка починала на 64-годишна възраст. То разказва още, че да се простят с нея по чуден начин, водени от Светия Дух, всички апостоли, които проповядвали на различни места, се събрали при нея, за да се простят.
Светото Предание свидетелства за много чудеса, съпровождащи Успението на Пресветата Богородица. Едно от тях, което до днес е емблематичен пример за това, как Бог освобождава от трудности и болести, но оставя белег, за да не забравяме за Него и Вечния живот, е случаят с юдейския духовник Атоний. Според разказа въпросният Антоний бил твърде любопитен, но не вярвал в Христовото учение. Неверието обаче не му пречело да ходи навсякъде, където се чувало, че се случват чудеса, свързани с Иисус Христос, Пресветата Му Майка и Неговите ученици. Когато той научил, че Богородица е на смъртно ложе, побързал да отиде там. Наоколо били учениците Христови. Антоний, като човек далече от християнството, понечил да оскверни ложето й. Щом дръзнал да докосне тялото, ръцете му паднали на пода, като отсечени с невидим меч. Осъзнавайки греха си на неверието, юдейският духовник се покаял на момента. Веднага след това ръцете му зарастнали и станали подвижни и сръчни, както преди. За случилото се останали завинаги белези по тях, като отсичане с остър предмет.
Църквата учи, че молитвите на Богороица за нас, християните, са много силни. Затова, вярващите се обръщат в трудни моменти към нея.
Народът нарича 15 август Голяма Богородица за разлика от Малка Богородица на 8 септември, когато се отбелязва Нейното раждание.
Според традиция след литургията в храмовете се прави т. нар. възношение – въздигане на хляба, наричан панагия, което от гръцки означава пресвета. По време на този ритуал свещеникът издига високо в ръцете си хляб и казва благодарствени молитви към Пресвета Богородица от името на всички верни.
Този ден се почита както от православните, така и от католиците.
Творци от всички изкуства посвещават едни от най-добрите си творби на Нея. Възпяват я както в Източната (Православната), така и в Западната (Католическата) Църква. „Следвай ме” ви предлага две великолепни изпълнения (вижте ВИДЕАТА) в честа на Пресветата Дева. Едното е на гръцкият псалт Кабарнос, а другото на сестра Мария Кейрос, изследовател на източната музика в Сорбоната и монахиня от маронитски манастир в Дамаск. Изпълнението на сестра Мария Кейрос е на арамейски – езикът, на който е говорил Иисус Христос по време на Своя земен живот. Този език е запазен само в Петра и няколко селища около скалния град. Монахинята е събрала, записала и обработила старинни църковни песнопения на него. Очаквайте повече в „Следвай ме”.
