Навършват се 155 години от първото документирано гражданско честване на равноапостолите св.св. Кирил и Методий в Хасково
От: Милен Вълчев, историк
Главен уредник – отдел „Нова история“
в Регионален Исторически Музей – Хасково
На 24 май се навършват 155 години от първото документирано гражданско честване на равноапостолите св. св. Кирил и Методий в Хасково. Делото на Солунските братя е почитано и преди 1870 г., но сведенията са откъслечни.
Почитането на св. св. Кирил и Методий в Хасково може би е привнесено от Пловдив, където началото е поставено през 1851 г. в училището, носещо името на солунските просветители. Хасковската община поддържа тесни връзки с неговия основател Найден Геров, който е сред инициаторите за гражданското честване на създателите на българската писменост.
Завършилият естествена история във Фрайбург Станчо Кадиев, който в края на ХIX век учителства в Хасково, описва как се е празнувало по време на османското владичество. Той се опитва чрез спомените на свои близки да възстанови картината на честванията на св. св. Кирил и Методий в края на османското владичество. Те минавали при закрити врати, защото „гъркоманите са именували тоя ден нехристиянски, еретически, дори безбожен“ и дори настоявали пред османските власти празникът да се забрани. Искането им не било удовлетворено, но все пак на българите било наредено да го отбележат само в училището.
С възобновяването на Българската екзархия през 1870 г. българите вече могат по-свободно да празнуват делото на светите равноапостоли. От същата година са първите писмени свидетелства за чествания на славянските просветители в Хасково. Към 1870 г. честването в града вече е нещо обичайно. Ето как народният летописец описва събитието, състояло се преди 155 години: „Както за миналата година, така и тая година тържествено се празнува празника на Св. Кирила и Методия. В неделя вечер вечернята стана тържествено. Всички свещеници заедно с архимандрита, светло облечени със свещенически одежди, правеха водосвет великий, народът събран в храма и приготвен за тоя църковен обред“. На следващия ден има нова църковна служба в прослава на светите братя, след което миряните се отправят към двора на училището. Главният учител „каза слово относително просвещението и образованието. След ръсиенето народът се разотиде и цял ден се веселеше“.
Освобождението на България през 1878 г. дава нов тласък в отбелязването на делото на светите равноапостоли. В годината на Съединението на Източна Румелия и Княжество България в Хасково отваря врати Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“, което 140 години по-късно продължава да посреща жадните за знания деца. При строежа му са допуснати груби грешки, защото е градено набързо и без необходимия строг контрол. Въпреки това през следващите 45 години училищният двор се превръща в център на тържествата, посветени на делото на светите братя, както и на българската писменост и образование. Десетилетия наред празникът се отбелязва без значителни промени. По-радикалната промяна е свързана с датата на гражданското честване на св. св. Кирил и Методий. През 1916 г. в България е извършена календарна реформа и се преминава към Григорианския календар. Така вместо на 11 май честването е изместено на 24-ти. Всъщност вярната дата трябва да е 23 май. Тъй като празникът на светите равноапостоли започва да се чества през ХIX век, според календарната реформа към датите от това столетие следва да се прибавят 12 дни.
Чрез хасковските вестници гражданите били предварително информирани как ще протече празника. В броя си от 23 май 1926 г. в. „Нова борба“ публикува на първа страница „Програма за отпразнуването на св. Кирил и Методи“. Всичко започва рано сутринта със служба в църквата „Св. Богородица“. След края й гражданството и учащата се младеж се отправят към двора на училище „Св. св. Кирил и Методий“. На площада пред школото се извършва водосвет, а учениците са строени на него по предварителен план. „Западната част се заема от първоначалните училища, източната от прогимназиите и гимназията. Южната от гражданството, войската, юнаците, скаутите и други организации“. Най-напред се държат речи, следват „декламации, песни от гимназиалния хор, военният оркестър ще свири народни хора“. С това се изчерпва сутрешната програма на празника, но следобяд също има насрочени събития. Хасковският вестник уведомява, че в 15 часа учениците от всички училища и войниците се събират отново на площада пред училище „Св. Св. Кирил и Методий“. От там „начело с военната музика се образува манифестация, която минава из главната улица, чаршията покрай Окръжното управление, Кметството и отива на игрището при черквата Св. Спас“. Накрая вестникът информира, че на игрището на Ямача ще има веселие и „хоро до вечерта“. Футболът, който се превръща в най-популярното спортно занимание сред младежите, също намира място в празничната програма, посветена на 24 май.
Илюстрация: Икона от ХІХ век на св. св. Кирил и Методий, част от експозицията на РИМ-Хасково
