Да бяхме потомци на Анушка, не сме. Нито сме на ул. „Садовая”, нито сме в Москва. Ние сме си тук, в България, в София, Сливен, Русе, Кърджали, Бургас… Все едно къде. Тук сме си, на нашата си географска ширина. Анушка не от нашите земи, но все едно днес е тук, от рано призори. И хитричко, безмълвно намига на хората да тичат, да се бутат, да псуват и да кълнат. Защото олиото дойде, от евтиното. Някога Аншука разби шишето олио на трамвайната линия. Един гражданин, който не вярваше, че дяволът съществува, се подхлъзна и падна. Трамваят премина със скърцане. Главата му се търкулна по нанадолнището. И срещна сатаната, и повярва в него. Днес на Анушка отново се наложи да действа, за да повярват мнозина, че той, дяволът съществува и може да вземе не само главата, но и душата само за едно стекче олио. Защото писаното ли е на човек да падне жертва на глупостта си, няма как писаното да не се сбъдне. Факт: 77-годишен пенсионер издъхна на опашка, протегнал ръце да прегърне скъпоценното стекче. Анушка намигна и отмина. И без да разлива олиото, онзи, на когото някои не вярват днес свърши своето.
