Това заявява в интервю кардиологът от МБАЛ „Тракия” – Стара Загора д-р Ленко Михов
– Д-р Михов, артериалната хипертония, популярна като високо кръвно налягане, е стар проблем за човечеството. Каква част от българите и изобщо населението на земята страда от това заболяване?
– Артериалната хипертония е най-честия генетичен дефект и най-честото заболяване в човешкия организъм. При 95% от страдащите от високо кръвно налягане причината е именно генетична. Появата на артериална хипертония обикновено е следствие от появата на дефекти в пресорните и депресорните системи на организма – тоест на тези системи, които повишават и понижават кръвното налягане. Генетичните дефекти се изявяват най-често в по-напреднала възраст – след 40 години, защото тогава компенсаторните механизми, които до този момент са успявали да се справят с генетичните дефекти, започват да се изчерпват.
По данни на европейските статистически служби и на СЗО около 1 милиард и 100 милиона души по света са страдли от артериална хипертония през 2015 г. Тенденцията за увеличаване на броя на пациентите с тази диагноза е очевидна. Очаква се около 2025 година цифрата да нарасне на 1,5 милиарда души.
Къде стоим ние?
В България и в страните от Източна и Централна Европа всеки трети от възрастните жители страдат от артериална хипертония, а при хората на възраст над 60 години две трети от тях са засегнати от заболяването. Това дори не са окончателните данни, защото са пресметнати на база потърсена медицинска помощ. Всъщност, има много хора, които дори не знаят, че страдат от високо кръвно налягане и не търсят лекарска помощ.
– Какви рискове крие артериалната хипертония, когато не я лекуваме?
– Това е заболяване, което стои в началото на един порочен кръг. Артериалната хипертония благоприятства развитието на атеросклерозата и обратно – тя от своя страна способства за поддържане на високо кръвно налягане, особено систолното или, както е популярно „горната граница“. Органите, които най-често се увреждат от артериалната хипертония са сърцето, мозъка и бъбреците. Сърдечната атеросклероза се изявява като исхемична болест на сърцето с нейните форми стабилна и нестабилна стенокардия и миокардния инфаркт. Когато голяма част от сърдечните артерии са стеснени от атероскрелоза, тогава пациентът развива сърдечна недостатъчност – сърцето се разширява и помпената му функция намалява, независимо от това, че пациентът не е преживял миокарден инфаркт.
По отношение на мозъка артериалната хипертония и последващата атеросклероза на мозъчните съдове се изявява с исхемични мозъчни инсулти или с транзиторни исхемични атаки. Това са състояния близки до мозъчния инсулт, но без умъртвяване на тъкан. При бъбреците артериалната хипертония предизвиква бавно прогресираща бъбречна недостатъчност. Увредените бъбреци също поддържат високо кръвно налягане и това затваря втори порочен кръг.
– В каква степен тогава, при положение, 95% от случаите артериална хипертония се развива на генетична основа, роля играят фактори като тютюнопушене, алкохол, употреба на наркотици, неправилно хранене, затлъстяване и други подобни?
– Всички тези вредни фактори, които изброихте влизат в графата „диетични грешки“. Те могат да бъдат отключващи или съпътстващи фактори за появата и развитието на артериалната хипертония. Тоест, те компрометират съществуващите в човешкия организъм компенсаторни механизми и способстват за появата на заболяването. Тоест, ако един човек генетично е предразположен към развитие на артериална хипертония, ако той злоупотребява с приема на сол, той би изявил този дефект много по-рано, отколкото ако спазва нормален диетичен режим.
– Ама ли нови, модерни метози за лечение на артериална хипертония, освен добре познатите ни медикаментозни средства?
– Класическата терапия на артериална хипертония е съчетание между диетичен режим и медикаментозно лечение. Има много и различни медикаменти, които използваме успешно в практиката. Един от съвременните методи за борба с артериалната хипертония, особено при пациенти, при които медикаментозното лечение не дава желаните резултати, е реналната денервация. Това е изследване инвазивна процедура, при която със специален катетър, най-често през артерия на крака, се стига до бъбречните артерии и се извършва аблация на вегетативните нервни окончания около бъбречните артерии. Така се неутрализира един от механизмите за поддържане на високо артериално налягане. Реналната денервация успява да прекъсне именно този порочен кръг, който въздейства върху кръвното налягане чрез вегетативната нервна система.
– В какви случаи се прилага ренална денервация?
– Реналната денервация се прилага при пациенти с резистентна хипертония. Това е състояние, което е добре дефинирано в кардиологичната общност. Това е артериална хипертония, която не се повлиява от лечение с комбинация от три различни групи медикаменти. Обикновено ние се целим в постигането на систулно артериално налягане не по-високо от 130-140 мм живачен стълб. Когато това не е възможно само с лекарства, може да се приложи ренална денервация, но прилагането й също не изключва приема на медикаменти след това. Пациентът продължава да приема медикаменти, но по-лесно постига нормализиране на кръвното налягане и то с по-малко количество медикамент.
В Болница „Тракия“ от години успешно лекуване такива пациенти чрез инвазивната процедура, благодарение на добре оборудвания Инвазивен сектор в Кардиологично отделение и отлично подготвените колеги инвазивни кардиолози.
