Близо половината недоносени бебета са със скрит тестис

„Ако бебето ви е с такава аномалия, незабавно се обърнете към специалист в добре оборудвана болница“, казва д-р Петър Стамов

Д-р Петар Стамов е опитен детски хирург с над 16 години практика в тази област. Той е преподавател в Катедрата по Обща и оперативна хирургия на Медицински университет - Варна и работи в Отделението по детска хирургия на Първа клиника по хирургия на Университетската болница „Св. Марина“.

• Д-р Стамов, какво представлява крипторхизъм?

• Едностранният крипторхизъм е най-разпространената вродена аномалия на мъжките гениталии, която засяга приблизително 4.6% от доносените бебета и 45.3% от недоносените. Терминът крипторхизмът произлиза от гръцките думи „кryptos“, което означава скрит, и „оrchis“, означаващ тестис. Синонимите като недесцендирал тестис, ретенция на тестис и крипторхизъм описват тестис, който обикновено не се намира в долната част на скротума. За правилното развитие и функция на тестисите те са разположени в специална торбичка – скротум , извън телесната кухина. Именно заради това в случаите на недесцендирал тестис, е прието оперативното лечение да се извършва около 1-годишна възраст. Разположението на задържания тестис може да бъде съответно в коремната кухина, в ингвиналния канал, в подкожието, но извън скротума, както и тестисът да е „асансьорен“.
• Какви рискове крие задържаният тестис?
• Основен риск при крипторхизъм е безплодието – увреждане на сперматогенезата и затруднения в репродуктивните функция. Това се дължи на факта че сперматозоидите имат нужда от по-ниска от телесната температура за своето правилно развитие. Това състояние може да доведе до нарушения в ендокринната функция на тестисите и проблем с пубертета, онкологичен риск, усукване или намаление в развитието на тестиса, както и възможност за съпътсващи заболявания като ингвинална херния или дефекти на епидидима.
• Как се диагностицира криптохизмът и как протича лечението, д-р Стамов?
• За щастие за поставяне на диагнозата на това състояние не се изискват скъпоструващи и инвазивни методи, а е достатъчен преглед от специалист. След снемане на анамнеза се пристъпва към извършване на физикални, хормонални и образни изследвания. От образните методи, ехографията остава най-честото изследване за диагностициране на крипторхизмът. Компюрната томография и ядрено-магнитният резонанс днес не се използат рутинно за локализиране на недесцендирал тестис. Само лапароскопията е в състояние да осигури 100% точност при диагностицирането на интраабдоминален задържан тестис! Лечението на крипторхизма е оперативно, като при нас в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна интервенцията може да бъде извършена по класически (отворен) или лапароскопски метод, в зависимост от местоположението на тестиса. Оптималният период за интервенция е между 6-тия и 18-тия месец след раждането. Преценката е индивидуална според състоянието на тестисите, общото здраве на детето и желанието на родителите. При ретрактилен или т.н „асансьорен“тестис може да се провежда наблюдение, преди да се пристъпи към операция. Понякога оперативното лечение може да се избегне.
• Какво ще препоръчате на родителите?
• Родителите носят отговорност за здравето на тяхното дете. Задължение на родителите е да потърсят специалист да прегледа момченцата за наличие на два тестиса в скротума. Това трябва да стане при раждането, на 8 седмична възраст и на 3 месечна възраст. Диагностичната лапароскопия е миниинвазивен метод, който предоставя почти 100% специфичност и чувствителност за локализиране на непалпируеми тестиси и може едноетапно да премине в терапевтичен. Смята се, че хормоналното лечение до голяма степен не е ефективно и като метод на терапия се препоръчва ранната хирургична операция при установяване на проблема. Съвременната медицина и добре оборудваните болници като УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, разполага с множество неинвазивни – безопасни и неболезнени методи за диагностика. Затова родителите трябва да бъдат внимателни и да не отлагат проблема за по-късна възраст. Отлагането може да направи уврежданията върху тестисите необратими. Но дори и в по-късна възраст е препоръчително да се направи всичко възможно, за да се коригира състоянието. Първичната профилактика на крипторхизмът, навременното установяване на състоянието и адекватното лечение без отлагане са основни инструменти, с които можем да намалим значително процента на мъжки инфертилитет.