Често се задава въпросът – ако еврозоната е толкова полезна и изгодна, защо богатите държави като Дания и Швеция не са част от нея? Това е логичен въпрос, особено когато обсъждаме предстоящото ни приемане на еврото в България
От: Ваня Симеонова
Да видим нещата от тяхна гледна точка. Тези страни имат висок стандарт на живот, стабилни икономики и десетилетия успешно управление на собствените си валути. Защо биха заменили нещо работещо с нова, споделена валута? Точно такъв въпрос са си задали Дания, Швеция и преди Brexit – Великобритания. И всяка от тях е стигнала до решението: “ Ще запазим своите пари.“
Защо някои скандинавски силните икономики предпочитат собствените си валути
Когато говорим за Дания, не можем да не забележим силната привързаност на датчаните към тяхната крона. За тях тя е символ на национална идентичност, точно както кралското семейство или прочутият дизайн на мебелите им. „Представете си, че се налага да се откажете от нещо, което е част от живота на народа ви от поколения,“ обяснява един датски икономист. Датчаните са гласували два пъти на референдуми по въпроса и и двата пъти са казали „не“ на еврото.
Любопитното в случая с Дания е, че въпреки отказа от еврото, кроната е фиксирана към него чрез валутен механизъм, подобно на българския лев. Това създава интересна ситуация – Дания на практика следва паричната политика на Европейската централна банка, без да има глас в нея. Това е все едно да живеете по правилата на клуб, в който не сте пълноправен член.
В Швеция подходът е малко по-различен и доста прагматичен. Шведите нямат официално право да отказват еврото, но са намерили хитър начин да го заобиколят – просто не изпълняват един от техническите критерии за присъединяване. И докато в Дания символичната стойност на кроната е водеща, шведите са водени предимно от икономически съображения.
„Нашата плаваща валута ни помага да се адаптираме при икономически сътресения,“ обясняват шведските експерти. И те имат доказателства – по време на финансовата криза от 2008-2009 г., шведската крона се обезцени спрямо еврото, което помогна на износителите да останат конкурентни. За по-ясна картина, един производител на мебели от Швеция – неговите продукти автоматично станаха по-евтини за купувачи от еврозоната, без да се налага да намалява цените или да съкращава работници.
За Великобритания (преди Brexit) лирата стерлинг е символ на британската независимост. Но решението да не се приеме еврото не е било само въпрос на традиция – имало е и травматичен исторически момент, който е оформил това решение.
Спомняте ли си „Черната сряда“ от 1992 г.? Тогава Великобритания се опита да поддържа фиксиран курс към европейските валути, но претърпя катастрофален провал. В този критичен момент обикновените британци внезапно видяха как лихвите по ипотеките им скачат до 15% за един ден! Мнозина загубиха домовете си. Този болезнен спомен създаде дълготрайно недоверие към европейските валутни механизми.
Ключови предимства на собствената валута за развитите икономики
Въпреки различните си пътища, тези страни споделят няколко основни причини да останат извън еврозоната. Първо, всички ценят възможността да контролират собствената си лихвена политика. Това е като възможността сами да регулирате отоплението в дома си, вместо то да се контролира централно за целия квартал.
Второ, всички виждат предимствата на гъвкавия валутен курс. Когато икономиката изпадне в трудности, по-слабата валута действа като естествен балансьор – прави износа по-конкурентен и привлича туристи. Този ефект виждаме и когато датски туристи намират Гърция за по-привлекателна дестинация, когато еврото е слабо спрямо кроната.
Трето, и трите страни са сравнително богати и дисциплинирани от финансова гледна точка. Те се притесняват, че членството в еврозоната би означавало споделяне на рискове с по-задлъжнели държави. „Защо да плащаме за грешките на другите?“ – това е често чуван аргумент в тези страни.
И може би най-важното – те вече имат работещ и успешен модел. Високо жизнено равнище, ниска безработица, конкурентни икономики – всичко това без евро. Както казват англичаните: „Ако нещо не е счупено, не го поправяй.“
България спрямо скандинавските икономики: Огромни разлики
За разлика от богатите скандинавски страни, България през 1997 г. въведе валутен борд като спешна мярка за стабилизиране след тежката финансова криза и хиперинфлация. Това означава, че ние не сме монетарно независима държава, каквито са скандинавските страни. На практика следваме паричната политика на Европейската централна банка (тъй като левът е фиксиран към еврото), без да имаме думата при вземане на решения.
Освен това, докато Дания, Швеция и Великобритания са сред най-богатите държави в ЕС, България все още е страна със средни доходи, стремяща се към икономическа конвергенция. За нас въпросът е по-скоро как най-бързо да настигнем стандарта на живот в Западна Европа, а не как да запазим статуквото.
Друга съществена разлика е във финансовата стабилност. Тези страни имат отличен кредитен рейтинг и могат лесно да привличат инвестиции и да заемат при нужда. България има по-нисък рейтинг и по-ограничен достъп до финансиране. Приемането на еврото вероятно би подобрило това положение.
Независимо дали е във валутен борд или в еврозоната, България не провежда собствена монетарна политика
В крайна сметка, за България изборът не е между „пълна монетарна независимост“, защото нямаме такава поради борда и „приемане на еврото“. Реалният избор е много по-конкретен. От една страна, можем да продължим с валутния борд, при който вече следваме паричната политика на ЕЦБ без глас в нея – нещо като да плащаме за клубна карта, но да използваме само част от услугите. От друга страна, можем да приемем еврото и да получим пълен достъп до механизмите на еврозоната – глас в решенията, ликвидна подкрепа при кризи и премахване на разходите за обмяна на валута.
Разбира се, преходът към еврото носи своите предизвикателства. Необходими са целенасочени мерки за защита и засилване на конкурентоспособността на българската икономика. Паралелно с това трябва да осигурим солидна институционална и техническа подготовка за валутната смяна, както и ефективна комуникация с бизнеса и гражданите за управление на техните очаквания. Нашата цялостна готовност за тази промяна е не по-малко важна от самото решение за приемане на еврото.“
Решението на богатите европейски страни да запазят своите валути е разбираемо в техния специфичен контекст – като вече утвърдени икономики с високо жизнено равнище. България, от своя страна, оперира в съвсем различни условия – като развиваща се икономика с вече съществуващ валутен борд. В този конкретен случай, за разлика от скандинавските държави, ползите от приемането на еврото може би надвишават потенциалните рискове.
Това не означава, че еврото е универсално решение или панацея за всички икономически предизвикателства пред страната. То е просто един финансов инструмент, чиято стойност зависи не от самия него, а от качеството на икономическите политики и структурните реформи, които го съпътстват.
