Това казва в интервю за „Следвай ме” отец Мариус Бирладеану от Крайовската епархия на Румънската православна църква
От Наташа Войкина
Отец Мариус Бирладеану е православен свещеник от Крайовската епархия на Румънската православна църква.
Има докторантура по богословие и много каузи, които е довел до успешен край и в които е привлякъл десетки хиляди хора. Сред тях са против домашното насилие ( изградил е център за закрила на малтретирани жени и деца), в помощ на хора със зависимости, в помощ на жени, решили да направят аборт и затворници. Отец Мариус твърди, че в неговата епархия няма нито един развод, а най-важното, което всекидневно запленява хората, които го слушат, да думите му за любовта – любов между хората,в семейството, уважението и обожанието към жената и нейната закрила. В съседна Румъния православните клирици наброяват близо 15 хиляди. Има 14 Факултета по Теология, много православни канали, радио и телевизия има и в Крайовската Архиепископия. Дисциплината “ Религия “ е въведена като задължителна в училищата през 1991 година.
- Отец Мариус, при толкова много богослови, духовници и вярващи в Румъния какво е положението с различните християнски конфесии в Румъния? Имат ли регистрация, имат ли последователи?
- За съжаление различните християнски деноминации имат регистрация и в Румъния. Нашите държавници, областни управители и кметове се огънаха пред тях след промените през 1990 г. и ги регистрираха. Макар и регистрирани централно, регионално тази легитимация може да не се осъществи или да бъде отнета, ако местните власт има аргументи за това. И в България ,и в Румъния законовите положения в това отношение са едни и същи.
- Как реагирате на най- настъпателната конфесия- “ Свидетели на Йехова”? Имат ли успех?
- Независимо от общата култура на хората, нашата непрекъсната проповед и работа сред различни обществени слоеве от населението , ” Свидетели на Йехова” и тяхната
“Стражева кула” (пропагандното им книжно и он- лайн списание) достига до много хора, защото тактиката им е навсякъде да ги атакуват чрез едни и същи агресивни методи- раздаване на брошури и цветни, луксозни книги за “Божието слово”, присъствие на обществени места , улици, паркове, гробища, увеселителни места и др. Всичко с помощта на армия от добре изглеждащи,усмихнати и харизматични млади хора. Те имат свое разузнаване във всеки вход,на всяка улица.Когато са допуснати в даден дом, те вече имат представа кой член на семейството от какво има нужда, какви мечти и проблеми има и са готови с подадена за помощ ръка: средства за лечение,учене,обучение,конкурс,мечтано пътуване. После поелият тази благородна десница трудно може да се откъсне от зависимостите, в които е попаднал.
- Какви хора стават стават техни првърженици, след като в Румъния младите хора изучават задължително православната религия?
- Това са различни хора, най-вече с нисък социален статус, нуждаещи се от финансова помощ болни, ученици и студенти без средства..Навсякъде и във всички времена има такива, които могат да се съблазнят. Ние, разбира се, като духовници, не се отказваме да търсим блудното чедо, загубената овца и да се стараем да я върнем обратно. Ние сме пастири и имаме призвание и дълг да пазим паството си от набезите на вълците, да се борим за всяка душа.
- Вие лично как правите това?
- Приемам всичко като предизвикателство, като мой пастирски дълг и кръст, който трябва да нося с достойнство, смелост и себежертвеност.
Ние също имаме групи от православни студенти туденти, семинаристи, богослови, миряни, които получават информация за техните пропагандни намерения. Аз лично вървя след тях – в който дом те влязат, влизам и аз, и разговарям с хората Където те ходят, след тях ходя и аз. И там, където установя, че има колебание, съгласие, с много разговори,любов и подкрепа връщам “изгубената овца“ в стадото. Акцентирам най – вече върху историческата истина, че техните деди и прадеди са отстоявали православието в тежките години на турското робство, загивали са за вярата.
Тaкa йеховистите сaми се оттеглихa от моятa енория.Дойдохa и ми зaявихa, че се откaзвaт дa се срещaт с хорaтa тук, зщото те им заявили, че припознaвaт сaмо мен зa свой духовен водaч.
Ние, българи и румънци, имаме сходна история, дала отпечатък върху православната ни същност и ценности – турското потисничество и комунистическия атеизъм. Затова носим сходен кръст и трябва да си помагаме, да се учим един от друг. Да сме единни, както Съборността на Църквата ни учи.
