Настъпило ли е време морковите да бъдат извадени или трябва да се почака още месец, се питат мнозина стопани. Това кореноплодно може да остане в почвата до средата на есента стига да не падне ранен сняг.
Основната ориентация е степента на зрялост. Първите признаци, че те са готови е лекото пожълтяване на туфичките листа. Вторият признак е увеличаването на горната част (на повърхността при горния слой на почвата) до 2,5 и повече сантиметра.
Ранните са готови за изваждане още в края на лятото, по-късните през септември до първата декада на октомври. Ранните не бива да се остават по-продължително в почвата, за да не загрубеят и да не станат твърди. Най-напред се събират тези за сурова консумация, а по-късно тези, които са за консервиране.
Не е рентабилно късните насаждения да се събират рано, в края на август и първата половина на септември. Кореноплодните прекратяват развитието си едва, когато температурата падне до 4 и повече градуса. На практика те продължават активно да се наливат и при по-хладно време. Дори се смята, че морковите са по – трайни за съхранение през зимата в сурово състояние, ако се приберат по-късно. Някои теоретици дори смятат, че най-доброто време за късните моркови е те да се събират при сухо и ветровито време при температура от 0 до 2 градуса, тоест такава, при каквато ще се съхраняват през зимата в сурово състояние. На практика обаче, това не се изпълнява всякога на 100 процента.
Сортовете, които не са зимни, загниват и се развалят. Но да се изкопават още през септември дребните кореноплодни по-малки от 1 см.в диаметър, също няма смисъл. След като преживеят първите студени нощи, те продължават да нарастват и да наддават на размер и тегло. Тези кореноплодни са идеални за преработка и бърза употреба.
