Един от най-ярките образци на святост в ранната църква е този на свети Василий Велики. Житието му е основано на конкретна, исторически доказана фактология, в него няма примеси на легенди, каквито има в други случаи.
Той е роден през 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия). Неговият баща е ритор. Това общественото положение му дава възможност да придобие най-високото образование за своето време – учи в Константинопол и Атина. На 26-годишна възраст Василий основава собствено монашеско братство в Понт на река Ирис, макар да има възможност самият той да стане ритор.
Той избира киновийната аскеза (общежитийно монашество) вместо популярната по онова време анахоретска (пустинна аскеза). Това не е случайно – в съжителството с други, човек може да оформи личността си и да изрази на дело христовото учение за любовта към ближните. Свети Василий създава първият добре организиран християнски приют за бедняци и бездомници, известен като Василиада.
През 370 г. той става архиепископ на Кесария Кападокийска и остава в този сан до смъртта си на 1 януари 379 година.
