Епизодът с него е знак за безпределната вяра в Бога и нейната сила дори в моменти на тежки за човека загуби
Възкръстването на Лазар е преобраз на Христовото Възкресение. Това е един урок за силната вяра в Бога, за Когото всичко е възможно, дори съживяването на мъртвец в гроба. Историята, пресъздадена в, може би, най-трагичния за всеки човек момент – загубата на близък, още веднъж онагледява какво верният може да получи посредство своята вяра в Него, в нашия Господ Иисус Христос.
Ситуация и обстоятелства
Свети Лазар беше брат на Марта и Мария, и живееше заедно с тях недалеч от Иерусалим – в селището Витания. Господ Иисус Христос особено много обичаше Лазар и неговите сестри (Иоан.11:3). По време на Своя земен живот Той често посещаваше дома им във Витания, а Лазар наричаше Свой приятел (Иоан.11:11). Малко преди спасителните Христови страдания Лазар почина, но Господ Иисус Христос го възкреси от гроба, където той се намираше вече от четири дни.
Лазар в Свещеното Писание
След това Свещеното Писание само веднъж още споменава за св. Лазар, а именно, когато шест дни преди Пасха Спасителят отново дойде във Витания, където беше и възкресеният. Узнали, че Господ е там, много юдеи отидоха да Го видят, а също и за да видят Лазар, когото Той възкреси от мъртвите (Иоан.12:1-2). И като виждаха с очите си дивното чудо, мнозина от тях повярваха в Христа. Но това възбуждаше страшна завист сред еврейските първосвещеници. Много ги дразнеше, че сънародниците им ги напускат и вярват в Спасителя. Първосвещениците също знаеха, че Иисус Христос извърши това невиждано чудо, знаеха, че Той е истинският Месия, изпратен от Бога за да спаси хората от греховете им, но обезумели от мечтите си за земен месия, за земно царство и за земен рай, те по примера на първия отстъпник от Бога, се възпротивиха на Божията воля – решиха да убият Христа, а заедно с Него да убият и Лазар (Иоан.12:9-11).
Животът на Иисусовия приятел
В светото Евангелие нищо повече не е казано за живота на този Божий угодник. Преданието разказва, че Лазар след своето възкръсване е живял още тридесет години и е бил епископ в град Китий на южния бряг на остров Кипър. Там след много апостолски трудове за разпространяване на Християнството той с мир завършил живота си. В IХ век след Рождество Христово светите мощи на праведния Лазар са намерени в същият този град Китий. Те са били погребани в земята, в мраморен ковчег с надпис “Лазар четвъртодневни, Христовият приятел”. Незабавно това духовно съкровище е било извадено от земята и положено в сребърна рака, а по време на византийския император Лъв Мъдри е пренесено в Константинопол (в 898 г.) и поставено в църквата “Свети Лазар”, построена още от император Василий Македонец.
