Еньовден е народното наименование на църковния ден на св. Йоан Кръстител. Това, всъщност е денят на неговото раждане както за Православната, така и за Католическата Църква. По народному руснаците го наричат Йоан Купала, белорусите – Купалле, украинците Купайла, в Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ). При повечето славянски народи съществува обичай за всеобщо къпане в реките и езерата в нощта срещу деня на св. Йоан Кръстител. У нас старите хора го знаят като Еньовден, тъй като по народному едно от глезените имена на Йоан и Иван е Еньо, казват му още Яне. Затова и в Софийско го наричат Яневден, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка, а македонците от Охрид му казват Ивъндън, а в Струга – Иванден.
Този ден, колкото и християнски, е запазил в себе си твърде много езически корени. От там идва и вярването, че в нощта срещу Еньорден самодиви излизат да се къпят в ручеи, извори, реки и езера, после танцуват по тревите, а мокрите им нозе оставят капчици вода – росата, под стъпките им изникват лечебни треви, които запазват целебната си сила цяла година. Затова в миналото знахарите са бързали да напълнят торбите си с билки точно рано призори на Еньовден.
